Валентин Данчев
Декларираните през последните седмици структурни промени в здравеопазването за пореден път бяха подменени в междуличностни конфликти на управленско ниво. В резултат общественото мнение се фокусира върху симптома, но не и върху същинското заболяване на здравната система.
В същото време голяма част от българските граждани при заболяване не търсят професионалните услуги на своя общопрактикуващ лекар, а се справят с болестното състояние чрез самолечение (42%) или се обръщат за съвет към роднини и познати (5%). Практически близо половината от населението няма устойчиви здравни навици за ползване на квалифицирана медицинска помощ. Този извод се усилва от още една тенденцията - едва 22% от гражданите ходят периодично на профилактични прегледи.
Причините за тази ситуация могат да бъдат търсени в две посоки. Първо, пасивно отношение към собственото здраве, формирано в предходната обществена система, при която държавата води централизирана административна политика в здравеопазването. Трансформирането на тази устойчива нагласа е ключова задача на реформата, която обаче не е реализирана. Дори обратно - тя се толерира и при системата за здравно осигуряване. В нея здравните вноски са обвързани единствено с дохода, без да се отчита здравен риск, профилактика и т.н. Така гражданите не са финансово заинтересувани от поддържане на личното си здраве.
Втората причина за самолечение и посещаване на лечебно заведение „само в краен случай“ е качеството на здравните услуги, които се оценяват предимно негативно. Най-широко споделено (36%) е разбирането, че резултатите от протеклата реформа имат отрицателно въздействие върху здравеопазването, а според други 25% реформата не води до никакво съществено подобрение. Тази оценка е резултат от проблемите, които съпътстват посещението на лечебно заведение: чакане, грубо отношение, недостиг на направления по клинични пътеки, разточително обслужване, нереалистично скъпоструващи лекарства и т.н.
Генерираните проблеми в здравната система не са спорадично случващи се, а постоянни като мащаб и интензитета си. Очевидно е, че виновен за проблемите не може да е един или друг отделен лекар или администратор (което обаче не означава отказ от публична отчетност и търсене на институционална отговорност).
На фона на постоянните проблеми, промените в хода на реформата изглеждат самоцелни и безсмислени - те се свързват единствено с направления за прегледи, формализиран достъп до лекарска помощ и други бюрократични моменти, но не и с повишаване на качеството на здравните услуги. Това автоматично прави обществено непопулярна здравната система, а оттук и отсъствието на стимули за лично инвестиране в нея.
Данните са от национално представително проучване, проведено от агенция „Алфа рисърч“ през месец май по поръчка на институт „Отворено общество“. Анкетирани са по домовете 1015 души на възраст над 18 години.