Геновева Петрова
През 2001 година, когато НДСВ се появи на политическата сцена и пое управлението на страната, то се отличаваше със силен лидер и липсата на каквито и да било организация и ръководни органи. Основна заявка на движението беше, че ще бъде модерна електорална партия, разчитаща основно на подкрепата на избирателите, а не на влиянието на партийни структури.
За разлика от други партии, които обществото беше свикнало да възприемаме като постоянна част от българския политически живот, но които днес се борят за политическото си оцеляване, на НДСВ тепърва предстои да се утвърждава като субект с устойчиво електорално влияние. Към момента общественото мнение откроява две основни слабости на жълтата партия: наличието на вътрешни противоречия между отделни нейни представители и липсата на ясни идеи за развитието на страната.
Сериозно предизвикателство пред НДСВ е необходимостта да убеди обществото, че има ясна визия за развитието на страната. Политическата самоидентификация като центристка партия, опитите за балансирано, често изглеждащо колебливо, поведение са успешни в осигуряването на властови позиции, но не и в изграждането на ясен обществен облик. Като резултат най-силната критика в това направление идва както от привържениците на политическите й конкуренти в дясно, така и от електората на коалиционния партньор БСП.
В същото време, НДСВ симпатизантите, повече от всички останали поставят като водещ проблем наличието на вътрешни противоречия. Което представлява потенциален риск от отлив на подкрепа. В българската политическа история, а и настояще, има достатъчно примери за ерозия на доверие към партии, породена от вътрешни противоречия.
Така четири години след появата на НДСВ, в българското общество още няма единно мнение по въпроса за неговата тежест и политическо бъдеще: 34% от пълнолетните жители на страната са категорични, че въобще не може да бъде смятано за политическа формация със собствено влияние, срещу 36% които смятат, че е започнало да се формира като партия, макар и с все още неясно бъдеще.
НДСВ бе атакувано от политическите си противници за силната доминация на лидера Симеон Сакскобургготски с мотива, че евентуалното му оттегляне ще доведе до пълно обезличаване и съответно, до изчезване на партията от политическата сцена. Тази теза се ползва със значителна подкрепа (39%) сред обществото, но всеки втори е на мнение, че в НДСВ открояват и други разпознаваеми лица. При безспорната роля на Симеон Сакскобургготски за НДСВ, значителният дял мнения, че вече има и други силни фигури е индикатор за формираща се сред обществото оценка за политическия и организационен потенциал на партията. Основни изразители на това мнение са именно по-умерено настроените към жълтата партия български граждани, които смятат, че възникналото от патоса около завръщането на бившия цар движение е започнало да придобива собствено обществено влияние. Въпросът е дали този шанс ще бъде оползотворен или пропилян в хода на партийното строителство.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч, пред периода 23 – 30 септември 2005 година.