Боряна Димитрова
Алфа Рисърч
След като на 25 юни българският избирател излъчи най-фрагментирания и не удовлетворяващ почти нито една политическа сила парламент, на частичните кметски избори започна да се гледа като на важен механизъм за наместването на партийните пластове. С особена сила това важи за столицата – заради огромния й икономически ресурс; заради символната й значимост и съвсем не на последно място – заради възможността да бъдат тествани различни модели на политическо действие.
Подобно на ситуацията с парламентарния вот, обществените настроения не дават категорично преимущество на нито един от възможните варианти за действие. 27% смятат, че е най-добре сегашната управляваща коалиция да застане зад общ кандидат за кмет на София, 44% са на противното мнение. Според 30 на сто десните партии трябва да издигнат обща кандидатура, а според 34% - да излязат с отделни. Още по-сложна става ситуацията поради факта, че раздвоение съществува не само между двата лагера, но и вътре в лявото и дясното поле. Повечето симпатизанти на десни партии се обявяват за обща кандидатура, но тази позиция не се споделя от привържениците на СДС, оценяващи като некоректно поведението на ДСБ и настояващи за свой избраник. Поляризацията в жълтите и червените редици е още по-голяма – точно половината от привържениците на тези две партии са за обща кандидатура и половината – против. Очевидно, коалиционното съдружие в правителството съвсем не се е превърнало в електорална реалност.
На фона на този партиен разнобой е важно да се отбележи, че трите най-важни за софиянци критерии при избор на бъдещия кмет, са – професия и професионални качества; добро познаване на проблемите на общината и конкретните ангажименти, които поема. Макар поради големината и спецификата на столицата, фигурата на софийския кмет да не е мажоритарна по същия начин както в малките населени места, личните качества, които конкретният момент изисква да бъдат проявени, играят изключително важна роля. Така напр. принципността, асоциирани със съдийската професия и личността на Елеонора Николова, както и реалистичните ангажименти които пое, й позволиха, в аналогична ситуация през 2001г., да спечели кметското място в Русе, смятано за почти сигурно принадлежащо на наследника на тогавашния червен кмет Д.Калчев. Предвид корупционния имидж на т.на. “софийски модел на управление”, напълно възможно е подобни аргументи да стоят в основата и на популярността на Татяна Дончева, която се оказва най-одобряваната фигура (33%) за софийски кмет от реално обявените и спрягани до този момент в медиите имена. 29% от столичани харесват за поста бившия финансов министър Милен Велчев, 20% - кандидата на ДСБ Светослав Гаврийски, а 16% - издигнатия от инициативен комитет Венцислав Димитров. Въпреки че тези данни не могат да бъдат пряко разглеждани като електорална подкрепа, а още по-малко като прогноза, те очертават най-обща визия за типа предпочитан кандидат. В тази връзка може би най-важният извод, който понастоящем може да бъде направен, е, че кандидатите за столични кметове ще имат редкия шанс не да се вписват в предварително зададен модел, а сами да наложат печеливша формула.
Изследването е проведено в периода 29-31 август от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на вестник Капитал. Анкетирани са по домовете им 680 пълнолетни жители на столицата, подбрани по метода на квота.