Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
След като състава на бъдещия парламент е ясен, остават неизвестните около конфигурацията на правителството. Ще могат ли политическите лидери хем да се споразумеят помежду си, съставяйки стабилен кабинет, хем да отговорят на противоречивите обществените очаквания?
Първите три политически сили, имащи най-много народни представители в бъдещия Парламент (Коалиция за България, НДСВ и ДПС) вече започнаха срещи и консултации. Какво обаче е общото и какво различното в позициите на техните електорати?
За по-голямата част от електората на БСП бъдещото правителство трябва да е ляво (52%), и само 38% от гласуващите за Коалиция на България подкрепят ляво-центристко правителство. Симпатизантите на НДСВ виждат бъдещето на страната предимно чрез дясно-центристко правителство (50%) и по-малка част подкрепят ляво-центристко (28%) или дясно правителство (9%). Електоратът на ДПС най-трудно се ориентира в този избор - 30% нямат мнение по въпроса. Останалите се разделят между ляво-центристко (42%), дясно-центристко (21%) и дясно (5%).
И симпатизантите на НДСВ и общественото мнение, виждат движението като гарант за дясно-центристко правителство, а като гарант за ляво-центристко правителство категорично се идентифицира БСП.
Освен във възгледите си за бъдещото правителство, електоратите на трите партии се различават и в начина, по който се самоопределят по оста ляво-дясно. Докато подкрепящите Коалиция за България поставят себе си в най-лявата част от политическото пространство, електората на НДСВ и ДПС се позиционира леко в дясно от центъра.
Гласуващите за ДПС и Коалиция за България са раздвоени в своето мнение за посоката на бъдещото управление – според половината след изборите трябва да се запази политиката на досегашното правителство, а според другата половина са необходими резки и решителни промени. Те виждат себе си преобладаващо като губещи, а развитието на страната оценяват с негативен знак.
Електората на НДСВ съвсем естествено иска нов мандат за своята партия, подкрепя приемственост в политиката и оценява, и своя статус, и положението на България като движещи се във възходящо посока.
Така освен отговорността за довършване на реформите с оглед бъдещото членство на страната в ЕС, пред бъдещото правителство стоят и трудности за избор на политика, която да съответства в максимална степен на разнородните по своя характер електорати – имащи различни очаквания към управлението, различен материален статус, движещи се в спектъра от ляво, през центъра и леко в дясно, разделени между политически обрат и запазване на статуквото, разделени дори в мнението си кой да бъде бъдещият министър-председател.
Задачата пред партиите никак не е лесна – веднъж да съставят кабинет решавайки своите противоречия, и втори път – да отговорят на разнородните очаквания на своите избиратели.
Данните са от национално-представително проучване, проведено от агенция Алфа Рисърч в края на м. Юни по поръчка на в-к Капитал. Анкетирани са по домовете 1128 души на възраст над 18 г.
