Радостина Ангелова
Алфа Рисърч
Един от най-често дискутираните въпроси в публичното пространство е в кои сфери реформите изостават и на къде трябва да се насочат усилията, за да не бъде поставено под въпрос бъдещото членство на България в Европейския съюз. От едната страна са препоръките на ЕС, от другата – очакванията на българските граждани.
Какви са социалните нагласи по този въпрос е изключително важно, защото те показват приоритетите, такива, каквито са те в дневния ред на обществото. А именно между тях и изискванията, поставени пред членството на България в ЕС, ще трябва да намери синхрон бъдещото правителство.
Първите три приоритета, посочени от над половината от анкетираните, са реформите в здравеопазването, съдебната система и борбата с престъпността. Чувствителността на обществото към проблемите на здравеопазването са свързани най-вече с организацията и условията на системата от здравни грижи и в по-малка степен с качество на получаваните здравни услуги и професионализма на лекарите. Непосредствено след здравеопазването обаче, се нареждат двете направления – съдебна система и борба с престъпността, които са във фокуса на медийното внимание през последните години. Именно тук най-силно съвпадат критиките на институциите на ЕС и на българските граждани.
Втората група от проблеми, посочени от около 30-40% от българите, са образованието, селското стопанство и грижата за хора в неравностойно положение. Това е втората линия на „съвпадение” на критиките „отвътре” и критиките „отвън”. Развитие на селското стопанство, ниските изкупни цени и пр. са сред основните болезнени топици, особено за жителите на земеделски и селски райони.
Други две критики, които ЕС отправя към България – околна среда и регионална политика - остават по-назад в дневния ред на обществото. До голяма степен това се дължи на тяхното по-скоро косвено значение за хората, а и на по-слабата информираност за ангажиментите и хода на реформите в тези области.
Трите сфери, в които според общественото мнение са наложителни най-бързи реформи, имат различна относителна тежест в отделните социални групи. За живеещите в по-малките населени места, възрастното население, хората с по-ниско образование и статус безспорен приоритет е здравеопазването. За жителите на столицата, обаче, висшистите, мениджърите, частните собственици, представителите на свободните професии и студентите, реформата в съдебната система, както и борбата с престъпността стоят наравно, или даже се ползват с малко по-висок приоритет от реформата в здравеопазването. Тези групи проявяват най-висока степен на чувствителност към въпросните сфери, а също, бидейки по-активна медийна аудитория, са по-силно повлияни от развиващия се публичен дебат.
Съвпадението между приоритетите на широката общественост и критиките на ЕС показва, че натискът към бъдещото правителство ще е не само с двойна сила, но и с обща посока. Остава само и ефектът да е двоен – едновременно да противодейства на вълната от противници на разширяването в страните членки и да навакса изоставането на България, отговаряйки на високата обществена подкрепа за членство на страната ни в ЕС.
Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на вестник Капитал в края на месец Май 2005 г.
