Геновева Петрова
Една от най-дискутираните теми в политическото пространство през последните седмици бяха програмите на НДСВ и БСП в областта на социалната политика. В нея вече се включи и МВФ, който побърза да предупреди партиите да внимават с щедростта на предизборните си обещания.
В публичния спор ясно се оформят две страни - партиите, със заявения от тях социален предизборен акцент и икономическите експерти, с критиката си, че предвижданите преразпределителни функции на държавата ще са за сметка на политиката за постигане на устойчив икономически растеж.
Важният за обществото проблем обаче продължава да бъде извън рамките на водения дебат. Тезите и на партиите, и на експертите имат своите аргументи, но остават на равнище търсене на политически решения като отделна, независима от социалната реалност, сфера.
Акцентът в програмните намерения на партиите е напълно оправдан, защото в самото общество има много голям потенциал за провеждане на социална политика. Значителни по обем групи продължават да оценяват като влошаващи се икономическото състояние на страната (44%) и личното си материално положение (39%). Огромното мнозинство от избирателите поставят на първо място сред значимите проблеми въпроси от същото естество - нисък жизнен стандарт (74%), състояние на здравеопазването (61%), безработица (59%). А гарантирането на определено равнище на социална сигурност се определя от избирателите като основен приоритет.
Политическите решения обаче са ефективни, когато предвиждат промени в дългосрочен аспект, когато са част от разчетена във времето стратегия, а не просто отделни спорадични прояви. В този смисъл, обвиненията в популизъм към партиите също имат своите основания. Безплатните учебници и чашата топло мляко в най-добрия случай могат да имат краткотраен ПР ефект, но не са начин за постигане на съществена социална промяна, която да доведе до подобрение на общата среда, а от там - и на жизнения стандарт.
За липсата на задълбочен подход в решаване на проблемите говори и фактът, че акцентът на програмите някак случайно подминава нуждаещите се от цялостни промени сфери, като например здравеопазването, към които обществото проявява особено силна чувствителност и които не търпят подобни показно-официозни акции.
Ако намеренията на партиите останат на същото равнище, има реален шанс кампанията отново да протече под знака на предизборната риторика, а не на същинското решаване на проблемите. В този смисъл слабостта на партийните програми не е толкова в избора на приоритетните области, а в това, че са поредния опит за несимволично подобряване живота на хората чрез символични мерки.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч, през периода 24 – 28 февруари 2005 година.