Радостина Ангелова
Възможностите за вертикална социална мобилност и превръщането на професионализма във фактор, определящ шансовете за намиране на работа и успех в живота, макар бавно и несигурно, увеличават значимостта на образованието. На това мнение застават около една трета от българите, предимно хора с по-високо образование.
През последните години образованието става все по-силен социално диференциращ фактор, но неговата роля при определяне на заплащането не е достатъчно отчетлива. Така например половината от работещите висшисти на възраст до 30 г. получават под 250 лв. брутен месечен доход. С такова възнаграждение са 85% от младежите със средно образование. Така погледнато, разликите в месечното възнаграждение на двете групи не открояват в значима степен разликите в квалификацията, а образованието не се явява силен начален фактор за бързо постигане на по-висок материален статус.
На какво се дължат тези на пръв поглед парадоксални резултати?
Първо, предлагането на "труд" драстично надхвърля търсенето. Около една четвърт от висшистите до 30 г. са без работа, а безработни при младежите със средно образование са една трета. По-големият избор, поставя работодателите в по-изгодна позиция в пазарните взаимоотношения.
Второ, преобладаващата част от фирмите не изпитват толкова остра нужда от висококвалифицирани специалисти. Именно поради това основното изискване на работодателите, когато наемат служители, е за завършено висше образование (63%), а специалността остава много по-назад. Заради повишеното предлагане над търсенето фирмите могат да си позволят срещу по-ниско заплащане и за далеч по-ниско квалифицирани дейности да наемат висшисти (една трета от работещите висшисти посочват, че изпълняваната от тях дейност изисква по-ниска квалификация от придобитата от тях).
Трето, поради факта, че са предимно в категорията малки и микро- българските фирми нямат разгърната йерархична структура и от тук нямат нужда от високо квалифициран персонал. В две трети (62%) от фирмите няма висши мениджъри, в половината (49%) няма средни мениджъри, т.е. предлагането е предимно за хора с изпълнителски функции.
Имайки предвид всички тези обстоятелства е обяснимо защо натискът, за реформиране на образователната система, от страна на основните й потребители (младите хора и работодателите), е твърде слаб и спорадичен.
Ако имаше по-широка потребност от висококвалифицирани специалисти, под натиска на пазара, щеше да се появи и предлагане на по-качествено обучение от страна на образователните институции.
Доколкото в момента има търсене на високоспециализирани кадри то е съсредоточено предимно в големите градски центрове и в модерните и бързо развиващите се компании, които като дял все още са твърде малко.
В една такава среда реформирането на образованието обаче е изключително важно не толкова, за да отговори на нуждите на средата към момента, а по-скоро, за да има ресурси за промяна на самата среда. Защото процесът е двустранен - от една страна, изискванията за квалификация и специализация провокират и развиват младите хора, но от друга, високо квалифицираните, будни и самостоятелно мислещи хора могат да влияят на средата и да я променят, особено, ако са мотивирани.
Ето защо, е необходимо да се създадат по-разнообразни възможности за непрекъснато образование. Не само, защото в момента у младите хора е налице нагласа към допълнително образоване. Това е особено важно при евентуално динамизиране на икономическото развитие, когато изискванията на пазара на труда ще се променят с бързи темпове и образованието ще трябва да посреща тези изисквания.
Данните са от поредица от национални проучвания, проведени от социологическа агенция Алфа Рисърч, сред фирми и сред млади хора с висше и средно образование на възраст до 30 г.