Ана Томова
Произнесените преди месец смъртни присъди на българските медицински сестри в Либия завариха българското общество напълно неподготвено за подобно развитие на процеса. Проведените в последните пет години национално-представителни изследвания от агенция Алфа Рисърч показват, че през цялото време песимистично настроените българи не са надвишили 50% от пълнолетното население на страната. Но дори и за онези, които са изразили съмнения в благоприятния изход на делото, смъртната присъда се оказа краен вариант, който малко хора бяха предвиждали.
Именно строгите присъди и тяхната неочакваност, обаче, предизвикаха нетипична за българското общество гражданска активност. Из цялата страна и извън нейните граници продължават да се събират подписки, да се инициират гласувания и да се разпращат верижни писма в подкрепа на осъдените медици. Ако досега общественото мнение се формираше най-вече от медиите и официалните институции, в последния месец българското население прави опити да действа като гражданско общество запалено от идеята, че щом дипломацията се проваля, общите усилия на всички българи по света може и да помогнат. Гражданското поведение и инициатива съответно доведе и до консолидация на мненията: докато в началото на процеса 22% от българите бяха на мнение, че вина за обвиненията имат и самите медици, сега едва 10% от анкетираните са склонни да осъждат медицинските сестри (като се допуска единствено евентуална небрежност от тяхна страна, а не съзнателно заразяване със СПИН). Повече от половината (52%) подкрепят тезата, че епидемията е предизвикана без никакво, дори косвено участие на обвинените медици. Една трета (34%) са съгласни, че осъдените може несъзнателно да са разпространили вируса на СПИН, но не са могли да знаят, че кръвта е заразена.
Паралелно със засиленото убеждение в невинността на българските медици, нараства и недоволството към виновниците за обявените смъртни присъди. Освен либийските власти, които срещат обвиненията на 55% от българите, главният виновник за трагедията според общественото мнение е българската външна политика. Едва 6% са хората, които смятат, че тя не е допуснала грешки в хода на делото, а 67% посочват дипломатите ни като основен виновник за неблагоприятното му развитие.
Засилената гражданска активност, обединението около една обща цел и недоволството към политиката на управляващите биха могли да станат основа за по-силен обществен натиск - призиви за цялостна смяна на политическия курс и за оставки по върховете. Благодарение смяната на правителството на средата на процеса в Либия, обаче, засилената гражданска активност след смъртните присъди влияе слабо върху сегашното управление. Основната част от негативите от делото към момента се стоварват върху правителството на Иван Костов и дипломацията на Надежда Михайлова, докато Соломон Паси остава един от малкото министри с положителен рейтинг в правителството.
Данните са от национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 21 - 26 май, по поръчка на в-к Капитал.