Станислав Стоянов
Участието на първи и втори български контингенти в Карбала, атентатите в Мадрид, приемането ни за член на НАТО - какъв би могъл да е ефекта от въпросните събития върху общественото мнение в страната? Ако трябва да се обобщи - напълно предвидим: поантата е опасения от терористични атаки. Което в крайна сметка преподрежда нагласите на българина и по отношение на повечето настоящи или бъдещи ангажименти, свързани с членството ни в пакта. Броят на "жертвите", на които сме склонни като членове на алианса не расте. Обратно - делът на поддръжниците им се свива. Вместо повод за повече спокойствие, членството в НАТО поне към момента се превръща за средностатистическия българин в повод за размисъл, открехващ пространства пред опасенията му.
До 57% от сънародниците ни очакват членството в пакта да увеличи риска от терористични атаки на територията на страната. Пред перспективата на евентуално разполагане на военни бази в България, делът на подобни опасения достига до 70%. В същото време едва една трета (33%) очакват гаранциите за сигурността ни пред терористични акции да се увеличат след като вече сме в пакта.
Усложнените ситуации при мисиите на българските батальони в Карбала, правят скептичен нашенеца и по отношение на участието ни в мироопазващи операции по принцип. През септември на миналата година подкрепа за подобно участие са декларирали 63%, днес този дял е 56%. Расте обаче (вероятно като компенсация) готовността за ограничено участие - със специалисти и военна техника.
Едва ли е нужно да се уточнява, че участието на български войски във военни операции зад граница продължава да е тотално табу. В обществото има почти пълна подкрепа за преминаване на армията ни към професионална или смесена (до 79% срещу едва 17% за изцяло наборна). Подкрепа има и за създаването на елитно професионално военно подразделение (67%). Поддръжниците на създаването му обаче отхвърлят дори и неговото участие във военни операции в съотношение четири към три (39% срещу 28%). Вероятно идеята е да го създадем, за да пази себе си - във своя таен, непристъпен и никому неизвестен балкански гарнизон. Защото най-чаровно от всичко цитирано е пословичното и упорито желание на българина да опази своята "секретна военна информация" от ... съюзниците си в алианса. И вероятно ако може да се мушне и той някъде там, между нейните класифицирани страници, далеч от все по-плашещата реалност на побъркания свят.
А уж бяхме малка държавица, встрани от големите кръстопътища...
Данните са от национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 27 март - 5 април, по поръчка на в-к Капитал.