Радостина Ангелова
Днес малка част от българите са съгласни, че обществото ни е обединено около общи ценности и идеали /22%/. Това мнение споделят предимно високо образованите, частните собственици, хората с високи доходи.
Ако направим едно сравнение с периода преди пет години (1999 г.) можем да видим, че в ценностите на българите настъпват макар и леки промени.
Сред нещата, които в България традиционно се ценят, най-голям дял заема семейството (84%). И тук не се забелязват никакви различия между отделните социални групи, което поставя семейството сред общите за българите ценности.
В следваща група, посочени от половината от интервюираните, се нареждат работата (56%), сигурността (50%), свободата (40%) и моралът (38%). За разлика от семейството, тези ценности имат различна степен на релевантност за отделните социални групи. Например хората над 61 г., вече завършили своят професионален път, много по-малко отдават значение на работата. Свободата се цени много по-силно сред младите, високо образованите, за които тя е много по-важна предпоставка за личното им самоутвърждаване и просперитет.
И докато едни ценности губят своето значение, други, постепенно започват да придобиват по-голяма важност в ценностната йерархията на обществото.
Българите винаги са ценили образованието, но докато по времето на социализма неговата значимост произтича главно от възможностите за "намиране на по-лека работа" /"учи, за да не работиш"/, днес образованието все повече се цени, заради възможностите за вертикална социална мобилност и превръщането на професионализма във фактор, определящ шансовете за намиране на работа и успех в живота.
Работата, загубила своята ценност в годините на социализма, последните години получава нарастваща обществена оценка /от 51% през 1999 г. на 56% сега/.
Девалвацията на ценности особено силно засяга закона, морала и собствеността. Два силни спада отчита настоящото изследване спрямо това от 1999 г. - намаляване делът на посочилите закона /от 45% на 33%/ и морала /от 47% на 38%/. Собствеността, посочена от 34% през 1999 г. днес се цени от 26% от българите.
Намаляването на значимостта на закона съдържа в себе си най-малко две предпоставки: от една страна спазването на законите, не се възприема като императив от всички българи /законът може да се нарушава по изключение (16%) и законът не е задължително да се спазва, защото повечето хора го нарушават (7%)/; от друга страна, 49% от българите смятат, че е малко вероятно, ако бъде извършено престъпление срещу тях, престъпникът да бъде осъден, а според повече от половината българи политиците и институциите, призвани да гарантират реда и сигурността в държавата, са свързани с престъпни групи. Подобни усещане за липса на ефективност при прилагането на законите и за неравнопоставеността на отделните социални субекти пред закона, поставя под въпрос и значимостта му като социален регулатор.
Изместването на собствеността от ценностите за българина се дължи най-вече на по-високата мобилност и търсенето на нови измерения на благополучието, различни от придобиването на собственост.
Това, което най-малко се цени и през 1999 г. и сега е политиката (5-8%). Отдръпването обаче на хората от политиката и затварянето им в рамките на частните им дела поставя под въпрос отстояването на такива ценности като свободата, сигурността, реда и спазването на законите.
Данните са от национално представително проучване за пълнолетното население на страната, реализирано от социологическа агенция Алфа Рисърч в периода 5-15 Декември 2003 г.