?>

Европейските стандарти: високи, но необходими

Геновева Петрова

Колкото повече България се приближава към края на преговорите за членство в ЕС, толкова повече ангажиментите, които страната трябва да поеме се превръщат в реалност. Особено в сферата на бизнеса.

През последните месеци много браншови организации изразяваха опасенията на фирмите, работещи в различни области - хранително-вкусова промишленост, пчеларство, химия, транспорт и т.н., свързани с покриването на европейските стандарти. В този смисъл, особена актуалност придобива въпросът доколко силни са всъщност притесненията на представителите на българския бизнес от новите условия, в които ще трябва да функционира.

В мнението на родните мениджъри одобрението за присъединяването на България към Съюза и въвеждането на европейските стандарти в производството, търговията и услугите доминира категорично над неодобрението. Над 90 на сто от интервюираните подкрепят членството в ЕС. Значителен е и делът на тези, които смятат, че макар и високи, евростандартите са необходими (73%).

Нещо повече, въпреки известни опасения, мнозинството от представителите на бизнеса смятат, че по-лесно или по-трудно ще успеят да покрият свързаните с дейността им критерии. По мнението на 40% от анкетираните няма сериозни проблеми, или дори вече е направено необходимото, за да се отговори на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд и качество на продукцията. Понастоящем, най-сериозен проблем пред фирмите представлява покриването на екологичните стандарти.



В основата на опасенията на предприемачите за това как ще бъдат покрити европейските изисквания стоят две основни причини - необходимостта да се направят високи за българските условия инвестиции и притесненията за сроковете, в които те ще трябва да се реализират.

Налице е съществена разлика в мнението на фирмите в зависимост от размера им. Дребният и среден бизнес много повече се притеснява от финансовите разходи, докато при едрия на преден план излизат опасенията от сроковете.

Проблемът със средствата обаче придобива по-голяма тежест, като се има предвид, че делът на малките и средни фирми в икономиката на страната е над 90 на сто. Той стои с приблизително еднаква острота пред представителите на всички браншове, но сред тях се открояват най-вече работещите в областта на земеделието и животновъдството.

В търсене на решение на този проблем фирмите разчитат най-вече на средства от предприсъединителните фондове (60%) и на държавна подкрепа под формата на данъчни облекчения за инвестициите (88%).



По-назад обаче в краткосрочните фирмени планове остава засега един друг възможен начин за успешно вписване в европейския пазар: развитие на програми за престуктуриране на предприятията и консолидиране с други партньори. Към подобна стратегия са се ориентирали едва около 15 на сто от българските фирми. А тя определено би улеснила покриването на стандартите и би спомогнала както за по-ефективното усвояване на средствата от предприсъединителните фондове, така и за повишаване на тяхната конкурентно способност.


Данните са от представително за българския бизнес проучване на агенция Алфа Рисърч през октомври 2003г. Изследването е реализирано като част от комуникационната стратегия за присъединяване на България към ЕС.