Боряна Димитрова
Резкият скок в броя на висшите училища /и техните филиали/ у нас през последните години, както и в броя на завършващите студенти, предполага създаването на коренно различна ситуация в пазара на труда при младите хора. Същевременно, добре известно е, че чисто количествените параметри не са достатъчни, за да удовлетворят потребностите от високо квалифицирана работна ръка, способна да се адаптира към все по-скоростните технологични промени. Показателен в това отношение е фактът, че от една страна, не малка част от младите висшисти не могат да си намерят работа, а от друга - че редица обяви за работа, свързани с високо специализирани дейности, остават без ответ. Каква е ситуацията в момента в България?
Представително проучване на Алфа Рисърч за реализацията на младите висшисти в областните градове показа, че 77% от висшистите до 30г. работят, а всеки пети - не. В голямата си част безработните са завършили образование през последната една година, като най-често това са хора, които не са работили по време на следването си. Именно работата по време на обучението се явява един от най-силните фактори за бързо включване на младите висшисти в пазара на труда, доколкото осигурява липсващата връзка между теоретична подготовка и специализирани умения.
По-общият проблем обаче, който стои зад трудността голяма част от най-високо образованите младежи да намерят подходяща работа, е в слабата професионализация и специализация на пазара на труда у нас, не упражняващ достатъчно сериозен натиск за промени върху твърде консервативната система на висшето образование. Най-често повтарящите се проявления на тази му характеристика са:
Първо, завършената специалност влияе относително слабо както върху възможността за намиране на работа, така и върху критериите, които поставят работодателите при избор на служители. Около две трети от анкетираните посочват, че при кандидатстване за работа пред тях е било поставено изискването главно за завършено висше образование, но не и за конкретна специалност. Следват - умението за работа с компютър /52%/, наличието на опит или стаж /41%/, а едва след това, с почти равен дял - специалността и владеенето на чужди езици /34-35%/.
Второ, изискванията за възраст и външен вид се нареждат преди изискването за завършена магистратура по определена специалност. Което поставя магистратурата по-скоро сред факторите за отлагане на безработицата, отколкото сред тези за по-добра реализация. Преобладаващата част от младите висшисти обаче не само са кандидатствали, но и настояват да работят по своята специалност.
Трето, личните познанства все още са не само най-използваният начин за търсене на работа, но и "най-работещата" формула за нейното намиране. 57% от младите висшисти са търсили работа чрез близки и познати. 49% признават, че са я намерили чрез тях. На обяви са разчитали 43%, а на бюрата по труда - 20 на сто. Намерилите работа чрез тях обаче са съответно - едва 18 и 6 на сто.
Така, слабата професионализация на пазара на труда се очертава като двуяк проблем - както на бизнес средата в България, в която технологичното обновление и модернизация са все още ограничени и поради това на много места липсва интерес към високоспециализирана предварителна подготовка, така и на висшето образование, което остава твърде капсулирано в собствената си система без да е ориентирано към потребностите на пазара на труда. Преодоляването на този проблем изисква множество стъпки, но една от първите и относително най-лесните е създаване на учебни програми, които дават повече възможности на студентите да работят и същевременно - стимули за работодателите да наемат на гъвкаво работно време учащи се.
Данните са от представително за младите висшисти /до 30г./ изследване, проведено в областните градове на страната от социологическа агенция Алфа Рисърч, през месец април 2003г.