Геновева Петрова
Събития като иракската криза поставят политическия елит в ситуация, когато той трябва да направи често съпътстван със силно социално недоволство в кризисния момент, но печеливш в дългосрочна перспектива, решителен избор. Докато общественото мнение е преобладаващо консолидирано в позицията си "срещу" намеса от наша страна във войната в Ирак (65%), партиите и институциите се разделиха между подкрепата за съюзническите сили и настояването да не се включваме по никакъв начин в конфликта. Сега, след като краят на войната вече е обявен, сериозна важност придобива въпроса за стоящите зад позициите на политическите играчи мотиви.
Сред търсещите дивиденти естествено влизат правителството и подкрепилите го основни политически партии (НДСВ, СДС, ДПС). Те са сред спонтанно посочените от респондентите политически субекти, които се опитват да извлекат позитиви от кризата. И не могат да бъдат упрекнати в непоследователно поведение - няма нищо лошо в това да очакваш да бъдеш възнаграден за решението си, особено след като е било силно непопулярно сред обществото.
И правителството, и подкрепилите позицията му партии обаче, отстъпват в тези си амбиции в сравнение с БСП. Именно политическата сила, която най-силно се противопостави на решението България да се включи във войната на страната на САЩ и съюзниците му, се припознава като търсеща дивиденти в най-голяма степен. Една възможност да заема първото място в тази класация е наличието на общо обществено одобрение на нейното поведение. Но тогава сред най-силните изразители на това мнение би трябвало да се откроят именно левите симпатизанти. Те обаче, единствени сред електоратите на всички партии не споделят тази позиция.
В такъв случай остава втората възможност: в поведението на БСП българинът вижда по-скоро стремеж към извличане на политически дивиденти на чужд гръб. Което е твърде далеч от образа на отговорен политически субект, който социалистите се опитват да си изградят.
Президентът също закачи (макар и в не толкова голяма степен) негативен имидж от ситуацията около Иракската криза. В ранжирането на търсещите дивиденти институции той се нарежда на второ място след правителството. В сравнение с БСП обаче, подобни стремежи му приписват най-вече симпатизантите на десните политически партии, а тези на БСП, НДСВ и ДПС не проявяват съмнение в мотивите му.
Въпреки силното неодобрение за позицията на управляващите по Иракската криза, обществото все пак прави разлика между това да спечелиш от поетата отговорност на непопулярното политическо решение и да използваш действията на друг за трупане на собствени дивиденти. Което може и да не води до силно нарастваща подкрепа за управляващите, но определено отнема част от тази на социалистическата партия.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 1- 7 април 2003 г.