Мнението на тези, които вземат решение
ЕФЕКТИВНОСТ НА ИНСТИТУЦИИТЕ - КЛАСАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС
Боряна Димитрова
В модерните общества действието на отделните държавни институции почива върху ясна логика - гражданите се лишават от част от доходите си и се самоограничават в правата си, за да осигурят издръжката на публични органи, които, от своя страна, гарантират защитата на техни общи интереси. Тази проста формула на взаимозависимост има две не по-малко ясни следствия: Първо, финансирането на тези институции зависи от данъкоплатците и най-вече от бизнеса, а не обратното (каквото впечатление често се създава, ако се съди по поведението на техни служители). И второ, задачата на съответните институции е да защитават обществените интереси, а не тези на своята администрация (каквото усещане би придобил неизкушеният зрител, наблюдавайки ревностната защита на поредица вътрешно ведомствени правила).
В този ред на мисли оценката за ефективността на институциите, с които по силата на законите бизнесът взаимодейства, съвсем не е някаква външна екзотична притурка към тяхната и "без друго толкова тежка дейност, че за какво да се занимават с някакви си оценки", а необходимо условие за собственото им съществуване. В крайна сметка могат да просъществуват само институции, от които обществото като цяло, или отделните социални групи имат полза и интерес.
Ако разгледаме от тази гледна точка своеобразната класация на звената, призвани да регулират отношенията и защитават интересите на бизнеса, получаваме следната картина:
Пет са институциите, с които най-често влиза в контакт българският бизнес - данъчни служби (60%), полиция (48%), общински служби (47%), социално осигуряване (44%) и съдебна система (38%). Два любопитни детайла в поведението на държавните и частни фирми правят впечатление - частните фирми по едни или други причини имат много по-интензивни контакти от държавните с всички посочени институции. И второ, при възникнали проблеми частният бизнес много по-често се обръща към съда, за разлика от държавния чийто "предпочитан партньор" е полицията.
Честотата на контактите е важен показател за обществения обхват на една институция, но съвсем не е основен измерител за нейната ефективност. Поради естеството на предмета си има звена, които касаят дейността на много по-малък брой фирми, но които са много по-прецизни в своята дейност. Показателят "ефективност" на институциите, измерен като съотношение между относителния дял на анкетираните, дали положителна оценка за дейността им и дела на онези, които са ползвали техните услуги (виж таблицата) поставя категорично на първите две места популярната полиция и не толкова популярното, но затова пък много позитивно оцененото Патентно ведомство. В една втора група със степен на удовлетвореност около 0.3 (при максимална стойност единица) попадат Общинските служби, Комитета по стандартизация и метрология, Социалното осигуряване и Данъчните служби. Съдебната система и Митниците получават приблизително равни стойност, а в дъното на класацията с показател 0.04 е Комисията за защита на конкуренцията.
Фактът, че само за две от институциите удовлетвореността е над средната граница от 0.5 е достатъчно симптоматичен. Още по-показателен за характера на българското общество и стопанските отношения в него е фактът, че почти всички специфични и по презумпция по-тясно свързани с бизнеса институции се оценяват като далеч по-неефективни от "народната" полиция.
Цитираните данни са от проучване "Мнението на тези,които вземат решения", проведено сред представители на бизнеса, висша администрация и свободни професии в страната, през юли 2002 година. Изследването е съвместна инициатива на вестниците "Дневник" и "Капитал" и социологическа агенция Алфа Рисърч.