Мнението на тези, които взимат решения
Неизпълнение на задълженията е основният повод за пристъпване на фирменото ръководство към съдебен иск
Радостина Ангелова
Един от факторите, които влияят върху оценките на икономическата среда е субективното усещане на ръководителите на фирми за коректност от страна на бизнес партньорите. Допълнителен щрих към мнението на мениджърите на фирми в оценките им на макро рамката на стопанските отношения дава и съдебната практика по уреждане на спорове между стопански субекти.
През последните няколко години у нас на почти половината от фирмите се е налагало да влизат в съдебна зала, за да защитава интересите и правата си. Това показва изследването “Мнението на тези, които взимат решения”, проведено сред мениджъри на български фирми. До изясняване на отношенията по съдебен път са стигали предимно по-големите организации. Една трета от стопанските единици /34%/ са водили дела, касаещи неизпълнение на задълженията на някоя от страните по договор, а към една от всеки десет фирми /11%/ е бил предявен иск за неспазване на договореностите.
Ако сравняваме честота на разпространение на такива казуси, след уреждането на договорните отношения между стопански субекти се нареждат делата по данъчни въпроси срещу държавата /9% от фирмите през последните две години са водили такива дела/.
В условията на зараждаща се пазарна икономика все по-чести стават и случаите на предявени искове за нелоялна конкуренция /7%/. Едно доста често срещано нейно проявление са не обложените с мита и такси внесени от вън стоки. Почти всяка втора фирма /45%/ се е сблъсквала с този проблем. Достигането обаче само на 7% до съдебна зала е индикативно за бизнес условията, в които работят българските фирми.
Много по-слабо присъстват в практиката претенции по приватизационен договор /3%/ и дела за разпределяне на дялове между акционери или съдружници /3%/. Не толкова застъпени са и делата в областта на интелектуалното право /за търговска марка, патент и пр./. Вероятно поради липсата на разпространеност на такива казуси и традиция в тяхното съдебно решаване само 2% от фирмите са водили дело по такива въпроси през последната една година.
Един от основните проблеми, с които са се сблъсквали стопанските субекти при съдебното уреждане на споровете е тромавата процедура и излишното разтакаване на процеса /58%/. А подобно забавяне несъмнено накърнява интересите и на двете страни. Позитивни са оценките, касаещи самият процес - делата се определят като обективни и безпристрастни, а съдиите като компетентни.
И ако основните ценности в бизнеса са гъвкавостта и икономическата ефективност, бавното придвижване на отделните казуси е в абсолютен разрез с частните интереси на стопанските субекти. А това, вече е предпоставка за обществени нагласи за реформа в съдебната система. В какви посоки ще се развие тя и как ще се групират позициите на отделните й представители ще покаже времето.
*Цитираните данни са от проучване “Мнението на тези, които взимат решения”. Изследването е проведено сред представители на бизнеса, висшата администрация и свободните професии в страната, през периода 9-16 април 2002 година. Проучването е съвместна инициатива на вестниците Дневник, Капитал и социологическа агенция Алфа Рисърч.