?>

Трите приоритета на очакванията към правителството

Станислав Стоянов

Национално движение Симеон Втори спечели изборите с идеи за бъдеща политика, които в значителна степен изглеждаха противоречиви. От една страна стояха обещанията за подобряване доходите на средностатистическия българин в обозримо бъдеще, а от друга намеренията за нова икономическа и данъчна политика, и чуствително подобряване условията за бизнес в страната. Не на последно място емблема на кампанията стана и лозунгът за нов морал в политиката.

Месец и половина след изборите трите належащи приоритета, които българинът поставя пред новото правителство обаче са: строги законови мерки срещу престъпността (79%); повишаване на заплати и пенсии в близко бъдеще (68%) и подобряване на здравеопазването (41%). Оказва се, че един от основните стълбове в програмата на НДСВ - условия за бизнес и инвестиции - остава на четвърта позиция (34%) в съзнанието на средностатистическия българин. Разбира се това е относително, защото различните социални прослойки поставят ударенията по различен начин.



Това, което не буди съмнение, е ясната оценка за наличие на високо ниво на престъпността в страната. Всички социални групи смятат, че това е най-важния приоритет в работата на кабинета. И въпреки че изискването за нови морални критерии или ефективност на съдебната система не влизат в тройката, е пределно ясно, че без тях престъпността едва ли може да бъде овладяна.

Повишаването на пенсиите и заплатите доста естествено е основен приоритет в страна като България. Мнението на хората от различните възрастови категории обаче чувствително се разминават по този въпрос, като граница са 40 годишните. Над тази възраст нараства очакването за бърз скок на доходите, като при хората над 61 години то дори леко измества борбата с престъпността. Именно тези възрастови категории правят подобряването на системата на здравеопазването в проблем номер три.

Обратно - за хората под този възрастов предел (под 40 години) повишаването на доходите постепенно отстъпва на заден план (до 57%), за да даде пространство на желанието за създаване на по-добри бизнес условия и възможности за лична активност (55%). Нещо повече - до две трети симпатизанти печели идеята за подобряване на бизнес климата в страната сред учащите (67%), сред хората с доходи над средното (69%), сред заетите в частния бизнес (59%) и не на последно място - сред симпатизантите на Гергьовден (64%).



Следователно са налице две чувствително различни социални логики, с които правителството ще трябва да се съобразява. Едната е логиката на настоящето, а втората - логиката на младостта и бъдещето. Коя от тях ще определя отношението към кабинета в дългосрочен план ще покажат следващите месеци.


Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено в периода 1-7 август 2001 г. от агенция АЛФА РИСЪРЧ, по поръчка на в-к Капитал.