Станислав Стоянов
Представата на българина за парламентаристите, които само преди месец избра, вероятно в най-висока степен се доближава до идеалния образ на политика на Новото Време. Той е неопитен в сферата на политиката, но за сметка на това е професионалист в своята област, компетентен и честен е. И най-важното: стои близо до проблемите на обикновените хора.
Важността на този последен елемент подчертавам поради специфичните очаквания на избирателите към техните избраници. Българинът си представя поведението им като обърнато изцяло обратно към електората и концентрирано върху проблемите на региона, от който идват. Над две трети от сънародниците ни (70%) са на мнение, че депутатите трябва да посещават района си поне веднъж месечно. Това изглежда приемливо, но по-любопитно е другото очакване: депутатите да концентрират работата си върху проблемите на региона от който са избрани (61%), вместо върху проблеми от общонационален характер (36%). Да оставим настрана, че подобна нагласа тотално противоречи на логиката на конституцията. Фактът, че избирателя си представя депутатите като един съвременен Робин Худ, ясно показва наличието на разминаване, което може да доведе до поредната криза на доверието в парламента.
Липсата на граждански структури, особено на местно ниво, предопределят гражданска пасивност. Проблемите (на локално ниво) най-често се възприемат като проблем на отделната личност, а не на социалната група, част от която личността е. От тук и визията на средностатистическия българин за разрешаването на въпросните проблеми. Първи начин: като индивидуална (а не групова) битка с държавната машина. Това е възможен (макар и не най-удачен) вариант в страни с утвърдена демокрация, граждански структури и традиции на гражданска активност. Което не е нашият случай, обаче.
Вторият вариант следователно е в директно привиждане на самата държава като "длъжна" да се грижи за разрешаване проблемите на своите граждани, при това откривайки ги сама, "самосезирайки се" за всеки един от тях - вероятно по публикации в пресата?...
Така проблеми, които би следвало да се повдигат и решават от липсващите граждански структури, отиват в полето на държавата. А кой в него, ако не народния представител, изглежда по-подходящ за ангажиране с тяхното разрешаване? Не на последно място, част от новите депутати в парламента сами подхранват у избирателя подобни надежди - че новото народно събрание ще активизира дейността си по посока регионална проблематика и присъствие на депутатите на местно равнище. Прекомерното натоварване с подобни очаквания на легислатурата обаче може лесно да открие пътя към поредното разочарование в нея. Защото ако това е донякъде възможна за изпълнение задача от страна на депутатите, то тя съвсем не е единствената. И не на последно място - едва ли е най-важната в предстоящата им работа.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от агенция АЛФА РИСЪРЧ в периода 2-11 юли 2001, по поръчка на в-к Капитал.