Боряна Димитрова
За една година делото срещу българските медици в Либия извади в публичното пространство въпроси, които години наред бяха разисквани само "под сурдинка" - за съпричастността и солидарността между българите в чужбина, за информираността и загрижеността на нашите посолства към проблемите на българина без дипломатически паспорт, за способността на българската явна и тайна дипломация да отстоява правата на нашите сънародници в чужбина.
При процес от такъв характер емоционалната страна не може да не взема връх в оценките. Още повече, че колкото по-малко преки източници на информация има общественото мнение, толкова по-силно се влияе то от сензационни и еднопосочни внушения от страна на медиите. За броени часове общественото недоволство може да бъде насочено от министерски съвет към либийското посолство и от там - към министерство на външните работи. Независимо от сериозността на проблема за заиграването с обществените емоции, основният въпрос - кой носи отговорността, за да се стигне точно до такъв развой на процеса - остава без отговор, а като че ли и без значима аргументация.
За момента, и особено след като речта на либийския ръководител стана публично достояние, общественото мнение приписва основната отговорност на два субекта - на либийските власти и тяхното тенденциозно отношение (50%) и на българската дипломация, която не е положила достатъчно усилия за защита интересите на нашите сънародници (45%). Превес на критичното отношение към стореното от българската дипломация има в два случая - сред симпатизантите на БСП и привържениците на НДС ІІ.
Трябва да се подчертае, че тези оценки касаят преди всичко ролята и по-точно - пасивността и неориентираността на българската дипломация - при задържането на медиците ни и началото на процеса. Активизирането на дипломатическите усилия в последствие не е останало незабелязано от обществеността. 61 на сто от анкетираните от Алфа Рисърч пълнолетни граждани твърдят, че българските власти полагат възможните усилия за положителен изход от делото, срещу 37 на сто които са на обратното мнение. Проблемът тук е, че тези близо две трети от гражданите имат противоположни виждания за резултата от дипломатическите действия. 23% са на мнение, че усилията ще доведат до благоприятен развой, срещу 38%, които запазват силно скептична позиция относно влиянието им върху изхода от делото.
През изминалите над два година, когато от първите страници на вестниците се появи призрака на бесилките, оптимизмът и песимизмът в българското общество варираха в границите на крехкото равновесие. Предчувствията за ужасен край обаче постепенно започват да изместват ужаса от безкрайния престой в либийския затвор и мъчителното отлагане на делото. За един месец двойно нараства делът на песимистите за изхода от него. Остава крехката надежда, че слабият превес на положителните над негативните очаквания (51%:46%) ще се окаже вярната прогноза за изхода от делото.
Данните са от представителни за страната и София проучвания на общественото мнение, проведени от Социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ по поръчка на вестник Капитал.