Геновева Петрова
На 19-ти април депутатите се събраха, за да закрият официално 38-то обикновено Народно събрание. Две неща със сигурност им дават повод да изпият по чаша шампанско след последното заседание: фактът, че това е първото от началото на прехода Народно събрание, изкарало пълния си мандат и броят на приетите през последните четири години закони.
Същевременно, парламентът е сред институциите, които се ползват с изключително ниска степен на доверие сред хората. Едва около 20 на сто от българите оценяват положително неговата дейност, докато отрицателното отношение е в рамките на 70 на сто. И това не е просто моментна оценка, повлияна от някаква настояща конюнктура, а установила се през последните години трайна тенденция. Негативното отношение е характерно за представителите на почти всички социално-демографски групи. Единствено сред симпатизантите на управляваща коалиция доверието доминира над недоверието.
На пръв поглед, разминаването между самоотчета на парламента и обществената оценка за дейността му би трябвало да предизвика учудване у непредубедения наблюдател на българската политическа действителност. Когато обаче, обърнем поглед към мнението за работата на депутатите от собствения избирателен район, ситуацията престава да бъде толкова странна. Само 18% от запитаните са повече или по-малко доволни от това, което техните представители са свършили в парламента, докато преобладаваща част от съгражданите ни /62%/ заявяват, че са неудовлетворени. Т.е. на практика, българинът съди за върховния законодателен орган на държавата най-вече по представителите, които е изпратил там. Част от тях той има честта да познава в качеството им на негови съграждани, а друга - от развихрилите се през последните години скандали в парламентарните кулоари.
Само за 23% от българите програмата на предпочитаната политическа сила е приоритет пред личните качества на депутатите. В този смисъл, въпросът какви ще са кандидатите за следващото Народно събрание е особено важен както за партийните централи, така и за хората, които ще отидат да упражнят правото си на глас. Косвен показател за липсващите качества на сегашните народни избранници е виждането за характеристиките, които би трябвало да притежават техните наследници. На първо място, според огромната част от респондентите, това е компетентност /67%/. Водещата тройка се допълва от почтеност, на която държат 56 на сто от запитаните и принципност /44%/. Почти една трета настояват политика, когото подкрепят да остане близо до проблемите на хората за период, надхвърлящ границите на предизборната кампания.
Евентуалното присъствие на познати до болка и дискредитирани личности в изборните листи би заложило още от сега висока степен на недоверие в бъдещия парламент. Далеч сме от идеята, че приемствеността е нещо лошо за българския парламент. Тя обаче, би трябвало да се реализира чрез доказали се пред обществото политици, а не чрез народни представители, чиито единствен белег за присъствие в пленарната зала е електронната карта за гласуване.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през януари 2001 г.