Станислав Стоянов
Възможно ли е едно предприятие да фалира завличайки колосални суми, а неговия ръководител същевременно да отчете личен и семеен финансов просперитет? Възможно е ако държавата е България, а предприятието е банка. Точно поради тази причина доверието към банковия сектор в страната клони към критични точки - едва един от всеки десет столичани твърди, че винаги е вярвал в него, а всеки втори все още не може да забрави случилото се преди няколко години.
Всъщност делът на засегнатите в София може и да не ни изглежда голям. По-малко от една трета от интервюираните (27%) са притежавали влогове в периода 1990 - 1997 година. Но измежду тях двама от всеки трима са загубили една или друга сума по време на кризата в сектора. А това вече е препредостатъчно.
Най-често жертвите са измежду две коренно противоположни групи: пенсионерите - хората с ниски доходи, които се надяваха на високите лихвени проценти. Но от друга страна тук стои и средния бизнес, поверил всеки трудно изкаран лев на благоволението на съдбата и крупните мошеници. Цифрите са показателни: ако средно в София вложени пари по онова време са загубили 17% от интервюираните, то сред хората с основно образование този дял е 22%, сред най-възрастните - 26%, а сред частните бизнесмени - 29%. Иначе казано - завлечен е всеки четвърти предприемач.
За последните няколко години най-бързо са възвърнали доверието си към банките именно хората, които са имали влогове, но не са претърпели загуби. Днес това е единствената група, в която доверието към банковия сектор надвишава недоверието и при това чувствително (62% към 27%). По-бърз е този процес при по-младите и социално активни прослойки, чието съществуване без банкиране е невъзможно - хората от 18 до 40 години. И обратно, по-бавно доверието се завръща сред онези, които са засегнати най-силно и същевременно не притежават наличен ресурс и възможности за възстановяване на загубите си - хората над 61 годишна възраст, пенсионерите.
Любопитният факт обаче се крие другаде - най-подозрителни към възможностите на банковия сектор у нас понастоящем са не опарилите се по време на кризата, а онези, които никога не са имали влогове. Случилото се преди няколко години за тях явно е било потвърждение за "разумността" на собственото им поведение, имало е стойност на дългосрочен житейски урок: колкото по-далеч от банката държиш парите си, толкова на по-сигурно място са…
Днес по-значим дял от столичани (51%) не приема тезата, че зад зачестилите арести на банкери в настоящото предизборно време се крият политически мотиви (39%). Внушението за партийна поръчка се приема по-лесно от интелигенцията, служащите и свободните професии. Но това именно са и прослойките, които твърдят, че най-слабо са засегнати от големия банков обир. Обратно - именно частните собственици и пенсионерите по-често виждат в активизирането на съдебните органи намерение за търсене на сериозна съдебна отговорност. Платеният урок явно се оказва и най-добре помненият. А от държавата зависи дали отново ще потвърди основните изводи от него.
Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване, проведено в периода 21-24 януари 2001 година от агенция АЛФА РИСЪРЧ, по поръчка на в-к Капитал.