В края на всяка година българинът традиционно прегръща вярата, че лошите дни са останали в отиващата си, а добрите идват с новата. Традиционно оптимизмът преборва песимизма му, а желанието да придаде смисъл на цялостния си живот смекчава оценките за проблемите на ежедневието.
2000-та не прави изключение в тенденцията, очертала се през последните няколко години - нарастване на негативните оценки за отминаващата и запазване на макар и крехък социален оптимизъм за предстоящата.
В края на декември 55% от българите са на мнение, че 2000-та е по-лоша от 1999-та, срещу 16 на сто, определящи я като по-добра. Оценките се запазват близки до нивото на миналогодишните, когато беше регистриран най-резкият скок на социалния песимизъм (от 28% в края на 1998г. до 52% в края на 1999г).
Годината е била по-успешна главно за софиянци и най-младите възрастови групи, докато неудовлетвореността доминира както сред пенсионери и безработни, така също и сред гражданите извън столицата, работниците и заетите в държавния сектор. Най-силният фактор, влияещ върху отрицателните оценки, продължава да бъде материалният стандарт и равнището на живот. Нереализираните надежди за личен шанс, несбъднатите очаквания за постигане на успех и просперитет по почтен начин са в основата на критичните оценки, споделяни от тези социални групи.
В предвижданията за 2001-та година възобновяващият се традиционен оптимизъм успява да надделее над песимизма (41%:31%). Ако отново погледнем към данните през призмата на дългосрочните тенденции ще видим, че разликите спрямо 1999-та година са главно в нарастването дела на неутралните очаквания, за сметка на лекия спад при негативните оценки.
Движението е твърде слабо, за да се прогнозира поврат в социалния песимизъм, характерен за последните две години. Във всички случаи обаче то е достатъчно забележимо, за да очертае една възможна мобилизация на граждански и индивидуални ресурси, които са задължителна предпоставка за всяко ефективно социално действие.
Българинът посреща новото хилядолетие под напрежението на една двойнствена перспектива. Обръщайки поглед назад, среща страховете от бедността, несигурността, несвободата. Отправяйки поглед в близкото бъдеще, съживява очакванията си за един по-достоен живот. Днес нито една от възможните перспективи на живота му не доминира категорично над другата. Макар и широко притворени, обаче, надеждите му не са угаснали - че няма отново да се завърти в омагьосания кръг на безизходицата, а този път ще се превърне в част от един нормално функциониращ цивилизован и свободен свят.
Данните са от представителни за пълнолетното население представителни проучвания на социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ, провеждани в периода 1997-2000г. по поръчка на вестник Капитал.