Усещането за намаляващ жизнен стандарт, ниската популярност на правителството и кризата на доверието към цялата политическа класа се очертават като трите най-устойчиви характеристики на общественото мнение половин година преди парламентарните избори. На фона на отлива от СДС и на неспособността на БСП да се покаже в нова легитимност пред обществото, тази ситуация създава възможно най-благоприятните предпоставки за възхода на "малките" в политиката.
Стремежът за парламентарна представеност на т.нар."малки" партии не е новост в българската политика от последните десет години. Не са новост и тезите за "разкъсването на двуполюсния модел", "центристкото управление" и "парламентарния балансьор". Новост обаче е ясно направената заявка да се преодолее ембрионалния стадий в раждането на политическите зародиши, когато сигналите за наличие на живот се отправяха към "всеки" и поради това - към никого и да се премине към целенасочено "опаковане" на политически послания с цел привличането на строго определени социални групи. Въпросът е, дали наистина вече са сформирани достатъчно значими в електорално отношение обществени прослойки, притежаващи общ интерес и способни да бъдат мобилизирани от така отправените послания?
Едно представително за София проучване не може да направи разрез на настроенията в цялата страна. То обаче очертава една достатъчно симптоматична картина. Единствената група, която излъчва ясни приоритети, различни както от аморфните пожелания, така и от лутането между увеличаването на социалните помощи, мерките срещу корупцията и разтрогването на нечестно спечелените приватизационни договори, са младите избиратели. Според собствените им виждания, една ориентирана към тях политика има три ясни топика - борба с корупцията (68%), създаване на подходяща среда за лична инициатива и бизнес (60%), облекчаване достъпа до компютрите и новите технологии (64%). Подобна висока степен на хомогенност в избора на основните стратегически направления не се наблюдава при нито една друга социална група. Значи ли това, че онези партии, които успят да "каптират" младежкия вот ще имат най-големи шансове да влязат в следващия парламент? Доколкото са налице естествени предпоставки този вот да бъде обединен около общи каузи - по-скоро да. Кой ще се легитимира като носител на тези послания обаче е все още твърде неясно. Ето и три цифри за размисъл:
От новите партии разпознаваема сред избирателите е единствено Гергьовден (21%). Затова пък свързаните с тях имена се ползват с почти еднаква степен на популярност (виж таблицата). Същевременно в съревнованието за гласа на младите поколения Иван Костов все още води както пред Богомил Бонев, така и пред Любен Дилов-син. Останалите са далеч в класацията.
В тази конфигурация шансът на младите позицията им да бъде превърната в политика, е да осъзнаят собствената си значимост и сила. Приблизително 200 0000 са гласовете, необходими за "прескачането" на бариерата от 4%. Приблизително с 4% води в момента и ОДС пред политическите си съперници. Малко над 200 000 е броят на студентите в България.