На фона на обявените наскоро сравнително добри макроикономически показатели на страната, силно се откроява оценката на хората за личното им материално положение. Независимо от усилията на правителството да извоюва увеличение на заплатите от МВФ, очакванията за бъдещото равнище на доходите е съпроводено с висока степен на песимизъм - повече от половината интервюирани са с нагласата за предстоящ силен спад в потреблението и едва 6 на сто са на мнение, че за тях се задава макар и леко нарастване на доходите. В този смисъл, ако за управляващите договарянето на възможно увеличение на бюджетните заплати е значителен успех, то очакванията на хората са, че процентът му няма да доведе до съществена промяна в тяхното икономическо състояние. Защото човек оценява материалния си статус не само според брутната си заплата, но и според това, което си купува с нея.
Освен личната оценка, важен белег за материалното положение е и жизнения стандарт на хората като цяло. При 67 процента удовлетворени от жилищните си условия, интересно е да се види какви са те. Преобладаваща част от населението притежава собствено жилище /86%/, оборудвано с повечето основни необходими атрибути - хладилник /87%/, цветен телевизор /80%/, радио /73%/, телефон /68%/, автоматична пералня /51%/ и т.н. Друг въпрос обаче, е "поколението" на тези домакински уреди. Едва 9% от интервюираните са закупили техника за домакинството си през последната година - факт, който сам по себе си говори за равнището на жизнения стандарт.
Потреблението на българина продължава да бъде ограничено до рамките на най-необходимото и лишено от неща, които на Запад са вече неразделна част от ежедневието. Това са станали актуални през последните години вещи, все още считани за проява на лукс у нас. Като например микровълнова печка, която притежават около 11% от домакинствата, мобилен телефон /9%/, компютър /6%/, миялна машина /3%/.
Разбира се, не може да се очаква толкова бързо изравняване на жизнения стандарт у нас с този в по-богатите държави. Лошото обаче, че при настоящото му равнище и негативните очаквания за личните доходи трудно би нараснал и делът на удовлетворените от живота в България, дори и при добри макроикономически показатели.
