Поредица от събития през последните седмици подложиха на изпитание способността на обществото да проявява търпимост към "различния" - независимо дали е привърженик на противниковия футболен отбор или пък попаднал под зависимост от наркотиците човек.
И ако по отношение на футболното хулиганство трагичните последици бяха едва ли не въпрос на време /според 61% от анкетираните през февруари привърженици на футбола в големите градове насилието по стадионите надвишава рамките на нормалното/, то конфликтът със създаването на комуна за наркомани в с. Сатовча, поставя на дневен ред един съвсем нов проблем - за собственото ни отношение към тези хора. На този етап, то е продиктувано по-скоро от инстинкт за самосъхранение, отколкото от разбиране и намерение за разрешаването му. Подвластни на логиката "да не допускаме наркотиците близо до нас", 49 на сто от пълнолетните столичани не биха се съгласили в техния квартал да се изгради подобен център, а 46% заявяват подкрепата си за възпротивилите се на проекта местни жители.
По-сериозният проблем обаче, не е в конкретните случаи, а в това, че въпросът се свежда предимно до рамките на личната отговорност: 66% от запитаните са на мнение, че отговорността за пристрастяването към наркотиците е на семейството, което не се е погрижило достатъчно за детето си, а други 59 на сто намират за виновни самите наркомани. В сравнение с тях, значително по-малка част от анкетираните - 46% - заклеймяват накродилърите. Това прилича едва ли не на недопустима проява на толерантност към престъпника и липса на такава към жертвата. По подобен начин 61% от привържениците на футбола хвърлят вината за насилието по стадионите върху съдиите и 54% върху самите запалянковци.
Далеч по-назад в общественото съзнание остава отговорността на институциите, чиято функция е регулиране на социалните взаимоотношения: били те училище, лекари, държавни власти или пък клубни ръководства, футболен съюз, охрана на стадионите. Действително, не те зарибяват младежите с наркотици, нито пък хвърлят бомбички по улицата. Но когато проблемът е налице, те са длъжни да предприемат мерки за разрешаването му. А обществото вместо да клейми и отблъсква потърпевшите трябва поне да се опита да им помогне. Защото именно изолацията ражда озлобление и агресивност, които намират проявата си с агитката на стадиона или тласка младежите в компаниите на загрижени за тях "приятели".
