Обществено-политически нагласи: януари 2025

Януари, 2025

Непосредствено след гласуването на кабинета „Желязков“ Алфа Рисърч измери стартовите нагласи към трудно сформираното редовно правителство и потенциалната му обществена подкрепа в сравнение с парламентарно излъчените кабинети през последните 15 години.

Прекратяването след седем поредни избора на политическата криза и отпушването на хоризонта за преследване на по-дългосрочни обществени цели обуславя добри стартови позиции на кабинета „Желязков“, макар и в настоящата сложна коалиционна формула. Личните рейтинги  и електоралната подкрепа остават близки до регистрираното на последните избори, което допринася за усещането, че при липсата на алтернатива, тежките решения и компромисите от страна на политиците са оправдани.

Обществените нагласи очертават следната картина:

• Съставянето на редовно правителство е предпочитаният вариант пред поредни предсрочни избори. Честите извънредни парламентарни избори през последните няколко години и невъзможността те да разрешат политическата криза у нас са убедителен аргумент в полза на търсенето на различно решение. Друго основание за него е растящото съмнение в българското общество за честността на изборите. Затова отчитайки настоящата ситуация и възможности, 69% застават зад опцията „редовно правителство“, а изборите са предпочитана алтернатива за едва 19% от пълнолетните българи. Сред привържениците на всички партии доминира подкрепата за редовно правителство, като единственото изключение са тези на МЕЧ, които са поляризирани по темата.

• Позитивен стартов рейтинг на кабинета „Желязков“. Първоначалните оценки за него са в съотношение 39% положителни срещу 29% отрицателни. Последното редовно правителство, в което са преобладавали положителните начални позиции е било това на Кирил Петков (35%:23%), а с най-висок стартов потенциал през последните 15 години е било първото правителство на Бойко Борисов от 2009 година (47%:8%). Симпатизантите на ГЕРБ са най-категорични в подкрепата си за кабинета, следвани от тези на ДПС – ДПС (на А. Доган). Останалите участници в управлението изразяват по-умерена, но ясна подкрепа за правителството. При симпатизантите на опозиционните партии е налице преобладаващ скептицизъм, който е най-висок сред избирателите на МЕЧ и ПП-ДБ. За първите водещ е изначалният радикализъм към ГЕРБ, а за вторите – освен различията с ГЕРБ по редица въпроси, се добавя по всяка вероятност и провала на коалиционните преговори.

• Отношението към премиера Росен Желязков е поляризирано  - 29% доверие срещу 26% недоверие. На най-голяма част от анкетираните, 46%,  тепърва им предстои да си изградят мнение за него. Това е ресурс, който може да бъде спечелен на страната на премиера, ако с позициите и действията си бъде достатъчно убедителен. По-високата подкрепа за правителството спрямо тази за министър-председателя произтича от факта, че Р. Желязков е политическа фигура, която се свързва еднозначно с ГЕРБ. Затова и симпатизантите само на тази партия застават категорично зад него. Привържениците на останалите партньори в управляващата коалиция засега заемат неутрална позиция спрямо Желязков.

• Президентът Румен Радев регистрира позитивен тренд в нагласите. За по-малко от година положителните оценки нарастват с пет, а отрицателните намаляват със седем процентни пункта, достигайки до одобрение от 44%, срещу неодобрение от 31%. Една от предпоставките за този развой е, че това е единствената институция в управлението на страната, която остана без сериозни сътресения през последните няколко години. Кризата в политическата система, неуспехът на партиите да водят диалог и да достигат до решения, вкл. ерозията на парламентарното представителство, носят бонуси на държавния глава, въпреки позициите му по някои въпроси, с които симпатизантите на различни партии не са съгласни.

• При доверието към политическите лидери и електоралните нагласи няма сериозни размествания и промени. Подредбата на основните политически играчи повтаря тази от последните избори. В този смисъл евентуални избори не биха променили съществено ситуацията, но със сигурност биха спомогнали за задълбочаване на общественото разочарование от политиците.

• ГЕРБ запазват лидерските си позиции, на значителна дистанция пред останалите партии, с подкрепа от 26.0%. Бойко Борисов продължава да е с най-високо доверие, като регистрира ръст в позитивните оценки (от три процента) и спад в негативните (от два процента), достигайки до доверие от 24.4%, но и все още значително недоверие от 49.4%.

• Продължава оспорваното съперничество за второто място между ПП-ДБ с 13.4% и Възраждане с 13.1%. Съпредседателите на „Продължаваме промяната“ търпят имиджови щети през последните месеци и към момента Кирил Петков има 10.4% доверие срещу 68.4% недоверие, а Асен Василев  – 10.3% доверие срещу 68.2% недоверие. От коалицията Божидар Божанов се позиционира с относително най-високо одобрение - 12.2% срещу 38.6% неодобрение, но и с висок дял на хората без мнение. За Атанас Атанасов балансът е негативен в съотношение 9.6%:51.9%. Лидерът на Възраждане отчита минимален ръст в позитивните, но и в негативните оценки и като резултат негативен баланс в съотношение 16.8%:55.9%.

• Четвърти се позиционира ДПС – Ново начало с 10.8% подкрепа, а лидерът му Делян Пеевски продължава да се ползва с  одобрението на 5.8% от пълнолетните българи и да консолидира високо неодобрение от 79.9%. Основните конкуренти в лицето на ДПС – ДПС са със 7.5% електорална подкрепа, а Ахмед Доган има 6.2% позитивни и 67.1% отрицателни оценки.

• БСП и ИТН като участници в управлението, също стабилизират позициите си. БСП запазва подкрепа от 8.0%, а лидерът Атанас Зафиров – 12.5% одобрение срещу 42.3% неодобрение. Готови да дадат гласа си за ИТН са 6.2%, а отношението към Слави Трифонов има позитивен тренд и е 15.0% положително срещу 44.3% отрицателно.

• МЕЧ запазват мястото си в парламента с 4.0%, а лидерът Радостин Василев остава все още по-слабо разпознаваем с 9.0% позитивни и 47.8% отрицателни оценки.

Националното проучване на Алфа Рисърч показва, че кабинетът „Желязков“ започва  работа с добри стартови позиции. На този етап обаче те отразяват по-скоро облекчението от края на политическата криза и очакването за отпушване на процесите в редица сфери. Дали тези очаквания ще се оправдаят ще зависи както от това дали и как ще се справя с предизвикателствата в управлението, така и с отношенията между коалиционните партньори. Ако успее на тези два фронта, може да е и първото редовно правителство след 2021 година, което е успяло да реализира управленски хоризонт по-голям от няколко месеца.

Настоящото изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 15 - 20 януари 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.