?>

Без развръзка до самия край на предизборната кампания

Март, 2023

Настоящото изследване е проведено в периода 25 – 29 март 2023г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.

И финалното проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 25-29 март 2023г., не показва ясен победител от изборите на 2ри април. Насочени основно към твърдите партийни електорати, посланията на партиите не успяват да мотивират по-широк кръг от избиратели да отидат до урните. Така, състезанието се свежда до битка „за няколко процента повече“, които  няма как да променят радикално нито политическата картина в страната, нито състава на 49то Народно събрание.

39 на сто се запазва делът на сигурните, че ще гласуват на петите за две години парламентарни избори. Други 13% продължават да се колебаят, като е възможно да вземат решение в самия изборен ден. Промяната в начина на гласуване с връщането на хартиените бюлетини не изглежда да оказва силно влияние върху избирателите. Много по-сериозен фактор се очертава  растящото недоверие към политиците и способността им да вземат ефективни управленски решения, което определя запазващото се ниско желание за гласуване.

Кампанията е променила мнението за кого да гласуват на 11 на сто от решените да отидат до урните. Други 15 на сто, все още не са взели решение кого да подкрепят. Обичайно между 7% и 15 % взимат решение в последните дни на кампанията. Т.е. сега този дял е на горния максимум за последните години, което също подсказва възможни обрати в рамките на самия изборен ден.

Предизборните обиколки са довели до известна мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ-СДС, главно в по-малките населени места. Формацията повишава леко резултата си от преди месец и към момента получава подкрепата на  25.9% от твърдо решилите да гласуват.

При ПП-ДБ са налице известни вариации и с 25.4% те остават на дистанция от 0.5 на сто под ГЕРБ. Тази разлика е много под статистическата грешка и на практика потвърждава паритета между двете водещи политически сили. ГЕРБ има по-висока подкрепа в страната, а ПП-ДБ – по-голяма електорална периферия, особено в столицата. Може да се окаже ,че София ще реши изборите. Ако ПП-ДБ мобилизира периферията си със силен финален спринт, което са показали, че умеят, ще спечелят първото място. Ако не успеят, ГЕРБ ще съхрани водачеството си от предишните избори.

ДПС запазва устойчива подкрепа от 13.8% от твърдо решилите да гласуват. Няма изненади в профила и обхвата на неговите симпатизанти. Ако в кампанията обаче има ясна тенденция, това е ръстът в подкрепата за Възраждане – привлича както разочаровани от сходни партии, така и известен наказателен вот срещу партиите, които не успяха да сформират правителство. Може да се очаква подкрепата й да достигне до 13.6%. Така, третото място също се оказва под въпрос, оспорвано между ДПС и Възраждане. Яснота за него ще има едва след като стане известен вотът от чужбина.

Петият сигурен участник в следващия парламент е БСП. Макар и партията да е с отслабени позиции, поради поредицата от вътрешни конфликти, кампанията повишава леко резултата й и тя получава 8.2% от твърдо решилите да гласуват.

Противопоставянето между първите две политически сили и съсредоточаването на обществения фокус върху тях поставя в по-неизгодна ситуация малките формации. Теоретични шансове  да прескочат 4%та бариера имат Български възход и Левицата, но вотът ще зависи в много голяма степен от способността им да убедят своите избиратели „защо си струва да отидат до урните“.

Умората, разочарованието и нервността на избирателите от безплодността на последните няколко парламента правят много несигурни техните нагласи и поведение. Евентуални размествания обаче не могат да променят основните параметри на парламентарната картина. Съставянето на правителство ще бъде все така сложно, както и в 48ия парламент , а правителство и премиер ще продължат да бъдат в рубриката „търси се“.