Знания в консерва

дата: Сряда, 23 Септември 2009
Знания в консерва

Радостина Ангелова
Алфа Рисърч

Колкото по-голяма и консервативна е една система, толкова по-трудна е за реформиране. Това правило важи с пълна сила за образованието. В повечето случаи в българските университети актуализирането спрямо новите потребности на пазара на труда и импулсът за приближаване до бързо променящия се социален живот присъстват слабо. Те не се съобразяват със своите потребители, а имат своя логика и разбиране за знанието, необходимо на младите хора. Не е тайна, че за повечето вузове практическата подготовка се явява един от най-големите дефицити.

Макар и кризата да води до лек застой, търсенето на квалифицирани специалисти през последните години нараства. Въпреки че има своите естествени амплитуди, необходимостта от образованост у нас като цяло расте и е осъзната от широката общественост (делът на хората, които ценят образованието , с е увеличава от 21% през 2004 на 32% сега).

Едно от съществените препятствия пред реформирането на образованието е невъзможността да се появи субект на реформа. Интересът на студентите е да преминат колкото се може по-бързо през образователния процес, поради което всякакви импулси за реформи и промяна на образованието много бързо отминават. За тях е много по-важно да получат диплома и да търсят в работата си начини да компенсират пропуските и липсващата практическа насоченост на образованието, отколкото да се опитват чрез организирани действия да реформират образователния процес (не случайно половината от студентите започват работа още по време на следването). Другият потребител на образователния "продукт", работодателите, са се примирили със слабата подготовка на завършващите и насочват своите усилия към това сами да си обучат специалисти. На практика те имат много слаб мотив да си взаимодействат с образователните институции и да провокират промяна. От своя страна образователните институции също не смятат за необходимо да съобразяват учебните си програми с потребностите на пазара на труда.

Без външен натиск образователните институции не могат да намерят никакъв мотив за реформиране. До появата му образование и пазар на труда ще намират трудно пресечни точки, а младите хора ще се чувстват все по-слабо подготвени за нуждите на динамичния пазар.
 


* Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция "Алфа рисърч" по поръчка на в. "Капитал" в периода 1 - 12 септември 2009 г.

Архив