Значителна електорална преднина за ГЕРБ след местния вот

дата: Петък, 14 Декември 2007

Значителна електорална преднина за ГЕРБ след местния вот

Геновева Петрова

Мониторингът на обществено-политическите нагласи на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведен между 12 и 17 ноември 2007 г., очертава следните основни тенденции:
• Значителна електорална преднина за ГЕРБ след местния вот.
• Доминиращо недоверие към правителството.
• Поляризирани обществени нагласи към възможността за предсрочни избори.

Две ключови тенденции се очертаха в резултат от отминалите местни избори: БСП спечели най-добри позиции в местната власт, но ГЕРБ формира най-широка електорална база. За опитите на БСП ръководството да повдигне самочувствието си могат да бъдат намерени основания в обхвата на местното представителство. От гледна точка на влиянието в национален мащаб обаче се очертава устойчиво недоверие към доминираното от социалистите управление и към партията като цяло.

Електоралните нагласи на избирателите показват, че в седмиците непосредствено след местния вот ГЕРБ разполага с отчетливо по-голяма подкрепа пред БСП. 26% от пълнолетните жители на страната заявяват, че биха гласували за партията на столичния кмет ако днес се проведат парламентарни избори. Поради общия електорален подем, подкрепата за ГЕРБ към момента е изключително хетерогенна. Готовност да гласуват за него заявяват избиратели с разнообразен социален и материален статус. В особено висока степен към новия фаворит се преориентират избирателите от големите градски центрове, както и значителна част от подкрепилите негови конкуренти в местните избори: една трета от гласувалите за регионални и/или бизнес формации, 25 на сто от гласувалите за СДС или ДСБ, една пета от гласувалите за НДСВ.

Потенциалът на БСП през ноември възлиза на 18% от общия брой избиратели. Социалистите запазват позиции най-вече в по-малките населени места и сред традиционно подкрепящите ги възрастни поколения, пенсионери, хора в по-неблагоприятно социално и материално положение. Именно тези слоеве обаче са най-уязвими от неблагоприятните икономически тенденции и са основен източник на неудовлетвореност от социалната политика на държавата. Прекият резултат от социалното недоволство е постепенен спад в електоралната подкрепа за БСП.

Общото участие на десните партии в много общини в страната не доведе до желаното възвръщане на обществено доверие. Представителство на СДС и ДСБ в местната власт е силно ограничено - и като мандати, и като общини, в които успяха да спечелят места. Електоралният им потенциал в национален мащаб към момента не надвишава минималните 1.9% от общия брой избиратели за СДС и 1.6% за ДСБ. Подкрепата им е равностойна с тази на ВМРО (1.4%). За разлика от СДС и ДСБ, обаче, позициите на ВМРО стават по-устойчиви през последните месеци, а доверието в партията и лидера й продължава плавно да се покачва.

Силна електорална ерозия преживява и НДСВ. Жълтата партия загуби представителство в редица общини. Мнозинството от мандатите й в общинските съвети са резултат не от самостоятелно, а от коалиционно участие с други партии. Мониторингът на обществените нагласи показва, че готовност да гласуват за НДСВ към момента имат едва 1.9%  предимно възрастни избиратели от големите градове.

Със свит електорален потенциал приключи изборите и Атака. Националистите успяха да спечелят около 5% от мандатите, но те са съсредоточени в около една трета от общините.

За разлика от тях ДПС за пореден път разшири присъствието си в местната власт. Движението увеличи броя на мандатите си с около 30 на сто (равнище под очаквания от Доган преди изборите ръст от 50%), както и дела на общините, където получава представителство. В национален мащаб обаче не може да се говори нито за нараснало доверие към партията и лидера й, нито за увеличена електорална база. През ноември, както и преди изборите, ДПС се ползва с подкрепа от 7% от общия брой избиратели в страната.

Мобилизацията от местните избори успява отчасти да възстанови силно разклатеното от учителската  стачка доверие в правителството. През септември одобрението за дейността му спадна до 24%, но през ноември отново е в рамките на 29%. Независимо от спечелените добри позиции на БСП и ДПС в местната власт обаче, оценката за дейността на правителството продължава да бъде силно негативна (69%). Както и преди изборите, най-силно критикувани са ресорите социална политика, здравеопазване, политиката при бедствия и аварии, земеделие, вътрешни работи.

Същевременно, общественото мнение за евентуалното провеждане на предсрочни избори през пролетта на 2008-ма е силно поляризирано. За момента очакванията на хората са предимно за коригиране в политиката на управляващите и завършване на мандата. Призивът на Бойко Борисов за избори до няколко месеца подкрепят 20% от избирателите, предимно симпатизанти на ГЕРБ и Атака.






Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 12 - 17 ноември 2007 сред 1015 души.

Архив