Здравната реформа - година по-късно

дата: Сряда, 16 Май 2001
Геновева Петрова

Едно от нещата, с които вниманието на българите беше активно ангажирано преди година бе стартът на новата система на здравеопазване и в частност процедурата по избор на личен лекар. Тогава преобладаваща част от сънародниците ни споделяха повече или по-малко тревога от начина, по който ще се извършва здравното обслужване след 1 юли 2000 г. Основните притеснения бяха насочени преди всичко към лекарите и се изразяваха в съмнението, че лечението ще бъде непосилно скъпо, че въпреки плащаните осигуровки ще се искат допълнително пари на ръка, че медицинският персонал няма да се отнася с нужното внимание към пациентите и т.н. Наличието на подобни страхове е естествено и разбираемо в условията на всяка кардинална промяна. Допълнително напрежение произтичаше и от недоверието в натоварените да реализират реформата институции.

Какви са тенденциите в обществените нагласи към новата здравна система година след нейния старт? Несигурността към кого точно трябва да се обърнеш и на кого можеш да разчиташ при необходимост от лекарска помощ продължава да е сравнително висока. Едва 25 на сто от интервюираните са спокойни, че получават достатъчно квалифицирана медицинска помощ в населеното място, където живеят. Сред тях са предимно живеещи в столицата и големите градове. Жителите на селата се съмняват дори във възможността да се възползват от услугите на личния си лекар.



На 58% от пълнолетните българи досега им се е наложило по един или друг повод да се обърнат към личния си лекар. Преобладаваща част от тях /73%/ заявяват, че до момента не са срещнали никакви проблеми в общуването си с него. От изпиталите затруднения при обслужването пациенти, най-голям е делът на чакалите прекалено дълго за преглед /14%/. Значително по-малко са получилите отказ за направление към специалист /7%/, заплатилите покрита от осигуровката услуга /5%/, сблъскалите се с грубо отношение от страна на лекарите /4%/.

Въпреки, че липсват индикации за сериозни конфликти при ползването услугите на личния лекар, по-голяма част от българите оценяват негативно хода на здравната реформа до момента. Едва един от всеки четири интервюирани е на мнение, че тя е успешна и проблемите, които я съпътстват ще бъдат решени. 52 на сто са песимисти относно възможностите да се намери изход от настоящите противоречия, а 21% оценяват реформата като пълен провал.



Сред най-спешните за разрешаване проблеми, българите посочват необходимостта от осигуряване на по-широк достъп до необходимите специалисти /61%/, повишен контрол върху изразходването на средствата /40%/, подобряване снабдеността с лекарства, увеличаване броя на семейните лекари и заплащането им.

В този смисъл, ако преди година опасенията от все още недействащата система се съсредоточаваха по оста на взаимоотношенията личен лекар - пациент, днес критиката се отправя предимно към институциите и начина, по който се провежда реформата. Затова и най-голяма част от интервюираните /61%/ оценяват настоящото преструктуриране в здравеопазването като необходим, но объркан и неадекватно провеждан процес.



Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 30 март - 7 април 2001 г.

Архив