За плюсовете и минусите от референдума за членство в ЕС

дата: Вторник, 03 Февруари 2004
Геновева Петрова

Една от активно дискутираните през последната седмица теми е необходимостта от референдум за членството на България в Европейския съюз. Поредица от аргументи "за" и "против" провеждането му се завъртяха в публичното пространство.

Сред основните аргументи против референдума е тезата, че обществото не е добре запознато с въпросите около членството. Вярно е, че понастоящем за българина е характерна много ниска степен на запознатост с различни аспекти от процеса на евроинтеграция. Най-добре информиран той се чувства по въпроса кои са страните-членки и страните-кандидатки. Налице е най-обща представа за структурата и дейността на Съюза. Повечето от европейските институциите са му познати само по име, а делът на хората които имат конкретна представа за техните функции е в рамките на 2% до 9%.

Най-ниска е степента на информираност по пряко свързаните с кандидатурата на България въпроси. Всеки втори пълнолетен гражданин на страната не знае какви ще са последиците от членството лично за него, какви ще са ангажиментите, които ще трябва да се изпълняват след реалното присъединяване към ЕС, как членството се е отразило на страни с подобно на нашето икономическо състояние, както и какво означава отварянето и затварянето на преговорни глави.

С по-добра степен на запознатост се открояват хората с по-висок социален и материален статус: високо образовани, жители на София и големите градове, респондентите със средни до високи доходи. Именно тези групи се отличават и като по-големи оптимисти - сред тях са по-високи и одобрението за членството, и подкрепата за отделни политики на Съюза, и готовността за поемане на общи ангажименти с останалите членове на ЕС.

Същите социални слоеве изпъкват и като по-заинтересовани от темата Европейски съюз въобще. Огромната част (85%) от българите обаче до момента не са търсили конкретна информация за Съюза. Т.е., на този етап те са не само неинформирани, но и незаинтересовани.



Далеч сме от мисълта да оспорваме правото на народа да участва във вземането на важни за страната решения. Нещо повече - едва ли има по-подходящ механизъм за легитимиране на подобен стратегически акт. В по-широк смисъл, референдумът е начин за ангажиране на цялото общество в процеса на присъединяване към ЕС (който до момента се възприема единствено като процес на елитите и отговорността за него се приписва изцяло на политическата класа).

В дългосрочна перспектива, той би имал най-малко два позитивни ефекта. От една страна ще мобилизира всички държавни институции, партии и неправителствени организации да запознаят обществото с последиците от присъединяването, което ще придаде по-голяма устойчивост на подкрепата. А от друга - ще легитимира пред самия Европейски съюз желанието не просто на политическия елит, а на страната да стане част от него.



Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през ноември 2003г. Изследването е част от Комуникационната стратегия за присъединяване на България към ЕС.


Архив