„За” и „против” пенсионните осигуровки

дата: Петък, 27 Април 2007

Радостина Ангелова
Алфа Рисърч

Осигуровките не са от най-любимите „разходи” на българите. Съпротивата срещу осигуряването върху пълният размер на възнагражденията е както от страна на работодателите, така и от страна на работниците. За близо четири години промяната на нагласите към осигуряване върху целия размер на заплащане на труда са се променили символично. Хората, които смятат, че има смисъл да внасят пълния размер на пенсионните осигуровки са се увеличили от 47% през 2003 на 50% през 2007 г. Основните аргументи „за” внасянето на пълния размер на осигуровките е в очакването за получаване на по-високи пенсии след време (28%) и по-високи пенсии за настоящите пенсионери (21%). Обратно, аргументите „против” са предимно в липсата на прозрачност къде отиват парите (25%) и очакването, че пенсията ще бъде ниска, независимо от вноските (15%). По-значима подкрепа за внасянето на пълни осигуровки изразяват високо образованите българи, които в по-голяма степен осъзнават важността и последствията от този избор и хората, които са по-близо до пенсионна възраст и респективно по-скоро им предстои да бъдат преки ползватели на системата за пенсионно осигуряване. В алтернативата на „задължително за всички пенсионно осигуряване” и „възможността за индивидуален избор кой колко и кога да плаща” също се наблюдават съществени поколенчески различия. За младите е много по-привлекателна възможността сами да преценяват размера на пенсионните вноски в различни периоди от живота си. За пенсионерите, които получават пенсиите си на база вноските от работещите към момента, възможността за индивидуален избор е неприемлива и доста категорично те подкрепят „задължителното за всички пенсионно осигуряване”.
Други доста категорични скептици за смисъла на осигуровките са частните собственици. Те са сред най-силните привърженици на свободата на избор на размера на пенсионните осигуровки за всеки отделен гражданин.
Усилията на поредица правителства за изведат „на светло” сивата икономика се увенчават само частично с успех. За период от четири години новооткритите работни места са предимно в частния сектор. От 47% работещи пълнолетни българи през 2003 г. днес трудово активните са 56%. Нарастването обаче е резултат от нарастване на работните места в частния сектор при лек спад на държавния (2003 г. - държавен: частен 37%:63%; 2007 г. - държавен:частен 27%:73%).
В процеса на излизане „на светло” са протекли няколко паралелни тенденции. Увеличили са се работните места и днес пълнолетните българи, които работят са с 9% повече. Хората, които работят изцяло без договори са намалели близо три пъти. За сметка на това са се увеличили хората, които се осигуряват на минимална работна заплата или на по-висока заплата, но не върху цялата получавана сума. Така в краткосрочен план ефекта от излизане „на светло” е частичен.



Данните са от национални представителни проучвания, проведени от социологическа агенция Алфа Рисърч през 2003 и 2007 г. по поръчка на в-к Капитал.

Архив