Войната сближи симпатизантите на НДСВ и ОДС

дата: Четвъртък, 24 Април 2003
Официалната позиция за Ирак радикализира общественото мнение
Войната сближи симпатизантите на НДСВ и ОДС
Разминаването между общественото мнение и официалната позиция по отношение на иракската криза радикализира настроенията и донесе негатив на повечето институции в страната. Най-драстично обаче е променена оценката за външната политика на правителството – само за един месец тя е станала категорично негативна.
Отношението към външната политика дълго време бе един от позитивите на кабинета заедно с оценката за работата на полицията. Към края на миналата година (т.е. само преди четири месеца) дейността на правителството във външнополитически план е набирала 30 процентни пункта позитив. В началото на настоящия месец се е обърнала до 41 процента негатив. Нещо подобно се случи по време на косовската криза през 1999 година. Днес обаче отрицателните настроения са много по-радикални.
Много вероятно е настоящите нагласи да се определят и от поредица събития във вътрешнополитически план - убийството на Илия Павлов, провала на сделката за Булгартабак. Последното например личи от нарастващата критичност в електората на ДПС. Но най-голяма роля за настоящата промяна несъмнено има именно кризата в Ирак. Доказателство за това можем да открием и в различните оценки, които електоратите на основните политически формации дават за външната политика на кабинета.
По време на войната в Ирак две трети от сънародниците ни останаха твърдо против участието на България в коалицията. Най-категорични в това отношение бяха симпатизантите на БСП, но и онази значима част от българите, която не изразява електорални симпатии. Изключение от тази обща тенденция направиха само симпатизантите на ОДС и НДСВ. Понастоящем именно електоратите на НДСВ и ОДС изразяват по-благосклонна оценка за външната политика на правителството, за разлика от негласуващите и социалистите. Войната в Ирак сближи привържениците на ОДС и НДСВ постигайки само за месец ефект, какъвто радетелите на подобен процес в ръководствата на двете формации не успяха да постигнат за период от две години.
Повечето официални институции регистрират спад в началото на април, но най-ясно тенденцията е изразена по отношение на кабинета. Положителните оценки за цялостната му дейност са на най-ниското си равнище от самото му избиране. През цялата предходна година едва една пета от българите се изказваха за предсрочни избори, сега делът им е нараснал с 15%. Любопитно е да се отбележи, че преди четири месеца най-активно тезата е поддържана от симпатизантите на ОДС, днес 23% от този електорат се отказват от подобна идея. И обратно – привържениците на предсрочни избори в електората на социалистите за същия период са се увеличили с 15 пункта, достигайки 49%.
Можем да гадаем две неща. Първото е докъде щеше да достигне процеса на сближаване на десния електорат, ако БСП бе решила да внесе в парламента вот на недоверие по позицията на правителството за Ирак. И второто – ще успее ли кабинета отново да включи външната политика сред положителните приоритети на своята дейност. Защото те и без друго не са толкова много.
Данните са от национално представително проучване на Социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ, проведено в периода 27 март-06 април 2003г., по поръчка на в-к Капитал.

Архив