Вотът на недоверие – разнородни интереси, разнородна подкрепа

дата: Сряда, 05 Март 2008

Вотът на недоверие – разнородни интереси, разнородна подкрепа

Радостина Ангелова
Алфа Рисърч

Макар и през последните години корупцията да е в челото на класацията на най-тежките обществени проблеми в страната, вотът на недоверие към правителството среща по-ограничена подкрепа. Дори и сред хората, които не одобряват работата на правителството подкрепа за предсрочни парламентарни избори изразява едва всеки трети. Тази резервираност произтича от една страна от организационната и финансова тежест на парламентарните избори, а, от друга, от принципното не толкова високо доверие към повечето десни партии, внесли в народното събрание искането за вот на недоверие. Резервирани са и очакванията доколко десните партии са способни, ще проявят воля и ще се справят с проблема корупция или напротив, ще овладеят установилите се с години корупционни механизми и канали.
В подкрепата за предсрочни избори не без значение е социалната база и обем на десния електорат. Към момента около 20% от пълнолетните българи определят себе си като хора с десни и дясно-центристки възгледи. Те обаче, в различна степен се чувстват реално представени от опозиционните партии. Подкрепата за предсрочни парламентарни избори варира включително и сред десните симпатизанти. Най-висока е сред симпатизантите на ДСБ и Атака, по-слаби сред подкрепящите СДС и ГЕРБ. Десните избиратели много повече искат смяна на отделни министри,  отколкото нови избори и ново правителство. В целият пъзел от разнородна електорална подкрепа и разнородни интереси с най-голяма електорална тежест са симпатизантите на ГЕРБ. Те обаче са най-разколебани по отношение на предложението за предсрочни парламентарни избори („за” 44% : „против” 30%).
Един ретроспективен поглед върху изминалият до момента мандат показва, че редица политики и мерки на тристранната коалиция са имали позитивни ефекти в по-голяма степен въху хората със среден и висок статус и в много по-малка степен върху социално изолираните и бедни групи (например плоският данък, удължаване периода на болничен при раждане и отглеждане на дете на девет месеца и др.). Тези мерки в много голяма степен доведоха до размиване на традиционните социални профили на партиите и до промяна в традиционните привърженици и противници на тристранната коалиция. А от тук - търсенето на радикална промяна е значително ограничено. Макар и да има обществени очаквания за засилваща се протестна вълна (50%), нените последствия и ресурси за промяна не изглеждат достатъчно убедителни за широката общественост - едва 23% от пълнолетните българи очакват през 2008 г. да се стигне до предсрочни парламентарни избори.

*Данните са от национално представително за пълнолетното население проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведено по поръчка на в-к Капитал сред 1139 души в периода 25 януари – 5 феврураи 2008 г.

 

Архив