Високо доверие и слаба запознатост с действия на кабинета в началото на политическия сезон

дата: Сряда, 23 Септември 2009
Високо доверие и слаба запознатост с действия на кабинета в началото на политическия сезон


Геновева Петрова

В началото на септември кабинетът все още се ползва с толеранса на 100-те дни, които политическите опоненти обикновено дават на всяко ново управление. Що се отнася до общественото мнение, в него доминират както относително високи очаквания, така и трезво въздържане от категорична оценка за правителството. Това поставя кабинета в благоприятната ситуация в следващите месеци да бъде съден по резултатите от своята дейност и политики, а не по нереалистични обещания. Към момента почти всеки втори пълнолетен жител на страната се въздържа да даде еднозначно положителна или отрицателна оценка и към правителството като цяло (47%), и към отделните му членове (45%).

Въпреки значителният дял неутрални мнения за дейността на кабинета обаче, активността, с която бяха белязани действията му през първия месец и половина, не остава незабелязана. Най-висок отзвук и най-позитивно впечатление за този период са предизвикали вътрешния министър Цветан Цветанов и финансовия Симеон Дянков Индексът за дейността им в в първите дни на септември е значително по-висок от този на останалите им колеги – съответно 23.6 и 13.2 и пункта. Водещата тройка се допълва и от министъра на образованието Йорданка Фандъкова с индекс от 9.9 пункта. Имената и дейността на останалите членове на кабинета все още остават непознати за средния избирател, поради което стартовите им позиции са по-ниски.

Общото доверие в правителството запазва положителните си стойности от преди месец. То получава одобрение от 44% срещу неодобрение от едва 9% от избирателите. Подкрепа за кабинета заявяват представители на разнородни социални слоеве, като сред тях най-ярко се открояват избирателите на ГЕРБ и Синята коалиция в големите градове. Симпатизантите на другите две партии, подкрепили сформирането му – Атака и РЗС – са по-сдържани. Мнозинството от привържениците на Атака заемат за момента неутрална позиция, а тези на РЗС са едни от най-критично настроените (18% негативни мнения при средно 9% за страната).

Основен фактор за доверие към правителството продължава да бъде личният рейтинг на премиера Бойко Борисов. 57% от пълнолетните жители на страната одобряват действията на министър-председателя. Той се ползва с подкрепа от широка социална база – както представители на разнообразни социално-демографски слоеве, така и симпатизанти на различни партии. Изключение от общата тенденция правят единствено избирателите на ДПС – всеки трети от тях се отнася с недоверие към премиера.

Равнището на обществено доверие към премиера го прави най-популярният български политик. След края на изборната кампания подкрепата за Борисов (57%) надхвърля значително тази към президента (47%), който отстъпва от дълго опазваните си позиции на първи по рейтинг държавник. Интересното е, че и двамата “първи” се ползват с не малка доза доверие сред симпатизантите на политическия си опонент: една четвърт от привържениците на БСП одобряват премиера Бойко Борисов и всеки трети избирател на ГЕРБ има положително отношение към президента. Поради “преливането” в подкрепата между двамата, разгарящите се искри могат или да изстрелят към върха единия за сметка на другия, или да „изгорят” и двамата. Откритото предизвикателство от страна на президента към премиера за доказване на управленски качества и умения поставя въпроса за същите у самия него. Кой покровителства създаването на тройната коалиция преди четири години, как президентът се противопостави на злоупотребите с еврофондове от предишното правителство, колко случая на корупция в управлението разкритикува, чия сигурност защитава, лобирайки усилено за реализиране на руските енергийни проекти са само част от въпросите, на които българските граждани все още не получават отговор, въпреки че президентът вече е почти в края на втория си мандат.

Същевременно, остротата на събитията през последните седмици принуждават правителството на Бойко Борисов да реагира бързо и компетентно в разнообразни ситуации. Няколкото жестоки престъпления, трагедията с българските граждани в Охрид, руската настоятелност за позиция по енергийните проекти, финансовият дефицит в държавата, са силни предизвикателства, които са индикатор за възможността и волята на новия кабинет да предприема адекватни управленски решения. Реакцията по тях по всяка вероятност ще съвпадне с края на “100-те дни” толеранс. В резултат,  доверието към кабинета ще започне все по-силно да се определя от резултатите от дейността на новото правителство, които се очакват със засилен обществен интерес.



* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 3 – 11 септември 2009 г., сред 1033 души по поръчка на вестник „Дневник”.

Архив