Висока подкрепа за правителството и силно недоверие в съдебните власти

дата: Понеделник, 24 Август 2009
Висока подкрепа за правителството и силно недоверие в съдебните власти

Геновева Петрова
Алфа Рисърч

Мониторингът на обществено-политическите нагласи на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведен между 30 юли и 4 август показва, че законодателната и изпълнителната власт започват новия управленския мандат с високо обществено доверие. Положителните нагласи доминират в отношението към парламента, правителството и министър председателя. В първите дни на август одобрението за кабинета е в рамките на 47%, за премиера Бойко Борисов - 60%, а за парламента  - 45%.

Началното доверие към еднопартийното правителство на ГЕРБ надхвърля значително равнището на одобрение, с което коалиционният кабинет на предшественика му Сергей Станишев встъпи в длъжност преди четири години и е съизмеримо с надеждите, които хората възлагаха на Симеон Сакскобурготски през 2001 г. Както преди осем години, така и днес в съотношение 6:1 българските граждани подкрепят първите стъпки на управляващите и дават кредит в аванс на новите народни представители и членове на кабинета. Зад сходството в общите нагласи обаче се очертава и съществена разлика. Правителството на НДСВ от 2001 г. имаше обща популярност, но в най-голяма степен получаваше подкрепа от симпатизантите на сформиралите го НДСВ и ДПС. Рискът, който ГЕРБ поеха – да съставят еднопартийно правителство без да имат парламентарно мнозинство – се подкрепя не само от собствените им симпатизанти, но също от привърженици и на други парламентарни политически сили -  Синята коалиция, РЗС и Атака.

Конфигурацията на политическите сили в Народното събрание, от една страна и обществените нагласи, от друга, очертават ключовата разлика между новото правителство на ГЕРБ и предишните два кабинета. Докато предшествениците на Борисов заложиха преди всичко на устойчивото парламентарно мнозинство, то ГЕРБ и неговият лидер многократно посочиха, че приоритетно за тях е доверието на избирателите. Съдейки по резултатите – това послание е достигнало до значителна част от хората.

Оттук нататък обаче ГЕРБ е изправен пред изключително силното предизвикателство да запази това високо обществено доверие, изпълнявайки заложените в програмната си декларация приоритети. Над 70 на сто от пълнолетните жители на страната смятат за много важно постигането на целите от тази декларация. Повишаването на доходите и гарантирането на правов ред чрез борба с престъпността и ограничаване на корупцията събират подкрепа от над 95 на сто.

Всеки втори пълнолетен жител на страната смята, че заявените от правителството намерения ще бъдат изпълнени поне частично. Важният за хората въпрос обаче е каква част и как ще бъде постигната. Умереността в обществените очаквания за момента създава благоприятни предпоставки пред дейността на новото правителство. Тя обаче е само временна и не може дълго да се разчита на нея. За да се задържи общественото доверие е необходимо заявените намерения да се превърнат в ефективно действие от страна на институциите.

И именно в това се крие един от най-сериозните рискове пред новото правителство. Законодателната и изпълнителна власти към момента имат обществена подкрепа. Към институциите от съдебната система обаче недовериято продължава силно да доминира. Едва 11% - 13% от гражданите имат положителна оценка за работата на съд, следствие и прокуратура. На новото правителство предстои да разчита именно на тези органи, за да гарантира правовия ред, да се бори с престъпността, да ограничава корупцията, да възстановява доверието на европейските партньори. Цели, за постигането на които е нужна ефективно работеща съдебна система. Установяването й би трябвало да бъде ключов приоритет за новото правителство. В противен случай съществено нараства рискът поетите в началото на управлението ангажименти да останат нереализирани, а общественото доверие – отново да бъде разклатено.



* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 30 юли – 4 август 2009 г., сред 1010 души по поръчка на вестник „Дневник”.

Архив