Възможна ли е ХХL коалиция?

дата: Понеделник, 22 Ноември 2004
Боряна Димитрова

Три съществени въпроса търсеха своя отговор преди провелата се миналата седмица среща на десни партии в София. Продължават да търсят отговор и сега. Има ли смисъл от подобна среща? Как да се явят на изборите десните партии? Възможно ли е съвместно управление с НДСВ?

Както привържениците, така и противниците на срещата поднасят своя отговор, следвайки една от двете логики - най-добър е онзи вариант, при който могат да се постигнат максимални партийни договорености (в зависимост от позицията на говорещия в "договорености" се влага положителен или отрицателен смисъл), или пък - най-добър е онзи вариант, който би бил предпочетен от онези избиратели, които биха гласували за някоя от париите. В единия случай разговорът се ограничава до избираемите места в листите и до възможността, респ., невъзможността, да бъдат удовлетворени личните амбиции на участващите партии. Във втория, до сбора от процентите на заявилите се дясно-центристки избиратели. Проблемът не е в това, че не могат да бъдат намерени достатъчно факти, които сами по себе си да обосновават тезите във всеки един от подходите, а че двете страни се разглеждат като разделени с китайска стена и не се прави дори и опит да се проследи как те взаимно си влияят. А точно това взаимно влияние е един от най-съществените фактори за крайния резултат.

Ето например, каква картина на нагласите на дясно-ориентираните софийски избиратели регистрира последното проучване на Алфа Рисърч.



В съотношение 58%:16% те са на мнение, че провеждането на обединителната среща е било необходимо. Дотук нещата изглеждат ясни. Не само поради категоричния числов превес на привържениците над противниците на срещата, но и поради факта, че тази теза се споделя с мнозинство от симпатизантите на абсолютно всички десни партии, вкл. и от тези на ДСБ.

Преминаването обаче от "дали" към "как" значително усложнява нещата. "Обединението на няколко основни десни партии" (29%) и "обединението на възможно най-голям брой десни партии" (26%) се посочва от почти равен брой избиратели. Същевременно делът на онези, които подкрепят "самостоятелното явяване" е също доста значителен (21%). Сред потенциалните избиратели, заявяващите се днес като "негласуващи", съотношението е почти същото. Имайки предвид общото ниво на подкрепа за десните партии е очевидно, че те не биха могли да си позволят да загубят нито една от тези три групи. Елементарният, и погрешният подход за решението на проблема би бил да се каже "така искат избирателите". Не просто защото няма ясно оформено становище, е и защото самата обществена реакция ще зависи от конкретното съдържание на евентуалното бъдещо обединение.

И накрая, по въпроса за възможна коалиция с НДСВ, мненията са още по-драматично поляризирани. 47% са съгласни с такъв вариант, 52% не. И макар че мненията вдясно са далеч по-благосклонни от тези вляво, където само 23% одобряват подобна коалиция, то не е маловажно, че при "десните" разделителни линии минават не само между привържениците на отделните партии, но и вътре в самите партии.

Противоречивостта на нагласите, между впрочем, нормална, когато става въпрос за начини на действие, а не за желани резултати, би трябвало да подскаже поне две важни неща: първо, че са нереалистични каквито и да било прости сборове на проценти, защото зад тях стоят различни логики на поведение; и второ, че от качествата на обединението, което ще изградят политиците, ще зависи дали избирателят ще посегне към продукта с марка ХХL коалиция.


Изследването е представително за пълнолетното население на град София и е проведено в периода 10-13 ноември от Социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на вестник Капитал.

Архив