Типичен сюжет на американски филм

дата: Четвъртък, 09 Ноември 2000
"Anyone can make a difference"*

Представете си един типичен сюжет на американски филм. Героят е жертва на системата. В началото той е стъписан, защото срещу него са впрегнати усили-ята на недобросъвестни държавни служители разполагащи с власт, а напоследък - и с най-модерните средства на телекомуникациите.

Той е преследван - често и с помощта на спътникови системи, а в определен момент личния му живот е на косъм от тоталната разруха. Действията му почти през цялото време са на границата на закона и все пак остават в рамките на поз-воленото. Въпреки трудностите героят намира сили къде сам, къде с помощта на добросъвестни и доброжелателни граждани, да доведе битката си до положителен финал. Негодяите са наказани, доброто побеждава. И в крайна сметка непре-менно се оказва, че вината не е в системата като цяло, а в отделни личности, кои-то са се възползвали неправомерно от властта, която именно системата им е предоставила.

Елементарно, но и поучително. Някой беше казал, че разликата между аме-риканското и европейското кино е не само в хепиенда. Но и в характерното за от-въд океанските филми послание, че всеки от нас може да реализира целта си сти-га тя да е обществено значима и полезна. И разбира се - само ако прояви докрай лична или гражданска активност.

Нека сега си представим българският вариант. Да предположим, че Народното събрание разглежда закон, който се приема от част от хората като неспра-ведлив или вреден. Какво можем да направим срещу него? Над две трети от с-народниците ни са убедени, че не могат да направят нищо, а още 5% - не знаят какво биха могли да направят изобщо. Малки части биха се включили в демонстрации, протестни подписки, писма до институциите или до медиите. Вероятно и поради тази причина основните битки у нас си остават "виртуални" - изцяло съществуващи само в медиите, а българинът се е превърнал в неволен техен зри-тел.




Никога не са предприемали нищо (в това число и участие в протест), за да се опитат да променят закон на Парламента 96% от сънародниците ни, а неправилна наредба на общината - 93%. И не е ясно дали усещането за безсмисленост на всяко гражданско усилие поражда пасивността, или пасивността - усещане за гражданско безсилие. В крайна сметка каналите за въздействие върху властта са ни ясни - "използване на лични и семейни връзки с управници", или "работа чрез политическа партия". А като най-неефективно се оценява писането на писма или участието в демонстрации.




Та ето как изглежда типичния български вариант на филм: по комшийски, по "домашному", пред телевизора, "салатката и ракийката". Където гражданската активност се изразява в попържане на политиците. А битката със системата се свежда до борбата със сутрешния махмурлук.

*Не съвсем буквален превод -"Всеки може да помогне за постигане на промяна".

Архив