Спад на доверието в кабинета, но без дивиденти за опозицията

дата: Вторник, 11 Март 2008

Спад на доверието в кабинета, но без дивиденти за опозицията

Геновева Петрова

Мониторингът на обществено-политическите нагласи на социологическа агенция Алфа Рисърч, проведен между 23 и 28 февруари 2008 г., очертава следните основни тенденции:
• Ръст на недоверието към правителството
• Отлив на подкрепа за БСП
• Легитимиране на ГЕРБ като основен играч в дясното политическо пространство

След регистрираната от Алфа Рисърч през януари висока обществена критичност към ключови представители на кабинета, през февруари и общото доверие към правителството отбелязва вече значителен спад. Положителните оценки за дейността му спадат от 31% до 23%, а неодобрението нараства до 70 на сто.
Подкрепата си за кабинета оттеглят главно икономически активните социални слоеве от големите градски центрове. Положителните оценки за дейността му сред представителите на „белите якички”, самонаетите,  частните предприемачи в София и областните градове спадат със средно 12 – 14 на сто. Общата вълна на неудовлетвореност повлича, макар и в по-малка степен, доверието към премиера Сергей Станишев, което намалява с 5% в рамките на един месец.
Оценката за дейността на отделните министри от кабинета възпроизвежда ситуацията от края на януари. С най-високо одобрение се ползват министрите Стефан Данаилов, Ивайло Калфин, Гергана Грънчарова, Даниел Вълчев, Пламен Орешарски. Най-силно критикувана продължава да е работата на Емел Етем, Емилия Масларова, Радослав Гайдарски, Нихат Кабил, Румен Петков. По-съществен спад в индекса за дейността през месеца бележат министрите Асен Гагаузов, Миглена Тачева, Петър Мутафчиев. Изследването е проведено преди инцидента с пожара във влака София - Кардам, поради което динамиката във февруарската оценка за транспортния министър е резултат предимно на разкритията за злоупотреби в пътния фонд и замразените плащания от Брюксел.

Най-значимото политическо събитие на февруари – четвъртият вот на недоверие към правителството – повлия частично върху обществените нагласи към управляващите. Огромното мнозинство от пълнолетните жители на страната споделят тезата на опозицията за ширеща се корупция в управлението. Същевременно обаче, опозиционните партии във формата на тяхното обединение, продължават да не се припознават от обществото като сериозна алтернатива на статуквото. Седмици след вота в Народното събрание, избирателите са силно поляризирани по важни обществени въпроси. Така например, около една трета от избирателите са привърженици на тезата за оставка на правителството и предсрочни избори срещу също толкова висок дял против. В същата пропорция (29%:28%) се разделя доверието в обединените усилия на ГЕРБ, Атака, СДС, ДСБ и други десни партии.

В електорален план, нарастващото социално недоволство от работата на кабинета се изразява в плавен отлив на гласове за БСП. Социалистите губят около 2% от потенциалните си привърженици, но все още остават единствената сериозна конкуренция на ГЕРБ с 18% подкрепа от общия брой избиратели.
Партията на столичния кмет може би единствена извлече дивиденти от вота на недоверие. В електорално отношение те се изразяват в 3% ръст и потенциал в рамките на достигнатия след местните избори (27.8%). По-важната полза за ГЕРБ обаче е в това, че партията успя да се легитимира като основен играч в дясното политическо пространство и все повече избиратели я припознават като най-сериозната дясна партия в страната.
За разлика от ГЕРБ, подкрепата за останалите партии от обединената опозиция остава непроменена през последния месец. СДС се ползва с подкрепата на 2.4% от избирателите, ДСБ – 1.1%, Атака – 6.1%, ВМРО – 1%.
Ситуацията при коалиционните партньори на БСП също е в застой. НДСВ запазва ниските си нива от 2% от пълнолетните жители на страната, а ДПС остава при неизменните за електоралните проучвания в последните месеци 7.1%.

Въпреки неудовлетвореността от управлението на страната, българските избиратели не припознават за момента категорична алтернатива, способна да консолидира общото недоволство. ГЕРБ се очертава като единствената сериозна електорална алтернатива, но подкрепата за партията на столичния кмет все още не е достатъчна за осигуряване на самостоятелно парламентарно мнозинство. При крехкия потенциал на опозиционните му партньори, част от които рискуват да останат под бариерата от 4%, ключов става въпросът за възможните коалиционни варианти между настоящите представители на политическата сцена.

*Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 23 - 28 февруари 2008 сред 1010 души.

Архив