Ще има ли кой да слуша БНР, когато битката в него завърши?

дата: Четвъртък, 29 Март 2001
Боряна Димитрова


На Наполеон приписват знаменателните думи "по-печално нещо от една загубена битка е само една спечелена битка".

На пръв поглед, когато става дума за медии, свобода на словото, журналистика и обществено доверие, военната терминология е сякаш най-малко пригодната да опише, макар и метафорично, подобна ситуация. Онези 32% от столичани обаче, които са имали търпението или любопитството да проследят програмата на Хоризонт през последните дни много добре знаят, че за никаква метафора тук не иде реч, а за директна и откровено агресивна битка. Битка, която в най-буквалния смисъл започва да диктува журналистическите изяви. (Както се изрази в телевизионния ефир един алтернативен водещ - "Бутнаха ме и паднах .....в стола на водещия).

Ако останем на терена на медиите, за спорещите страни сигурно не е безинтересно да знаят, че 5% са тези, които оценяват новата програма на ръководството като по-добра, 16% - като по-лоша, т.е. сумарно 21% от всички пълнолетни слушатели имат някакво мнение по прекия предмет на спора. Останалите правят единствения логичен избор - сменят медията.

Ако обаче напуснем по-тесния контекст на ситуацията от последните дни и се пренесем към полето на възможните интерпретации на самия журналистически протест, ще се откроят няколко интересни момента:




Първо, 61% от анкетираните пълнолетни столичани смятат, че протестът е справедлив и мотивите за него са чисто професионални. Според 26% протестът е политически мотивиран.

Второ, тази позиция е почти еднакво валидна за висшистите, частните собственици, интелигенцията и активните възрастови групи. Изключение правят деклариращите в момента готовност да гласуват за ОДС. При тях в съотношение 60%:30% преобладава тезата за политическия подтекст. На фона на случващото се в страната обединението около нея не е проблем за синия електорат. Проблемът е възможностите му за влияние върху останалите групи в обществото, поради силно свитите му граници.

И трето, адекватността на замесените по случая страни се ранжира в следната последователност - протестиращите журналисти, охраняващата полиция, ръководството на БНР, НСРТ.




Различието помежду им и на индивидуалните лица на протеста, и на членовете на новоизбраното ръководство на БНР, и на НСРТ, прави невъзможно изграждането на еднозначни и опростени интерпретации. Въпреки тези ограничения не може да не се забележи, че официалната позиция остава неразбрана и чужда за преобладаващата част от обществото.

Не може да не се забележи и това, че случващото се по никакъв начин не води до повишен интерес към продукта, който би трябвало да се нарича програма на националното обществено радио. От Хоризонт са се оттеглили 80% от хората до 40г., 70% от учащите и 62% от частните собственици. 68% дори от привържениците на ОДС твърдят, че не са слушали програмата му през последните дни.

Има ли кой да осъзнае обаче смисъла на прозрението за спечелените и загубените битки? В случая - че тогава, когато в стола на водещия престанат да падат журналисти, слушателите отсреща може отдавна вече да са отпаднали.


Данните са от представително за пълнолетното население на София проучване, проведено в периода 19-22 март проучване от Социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ по поръчка на вестник Капитал.

Архив