Съкращения в празничните семейни бюджети

дата: Събота, 19 Декември 2009

Съкращения в празничните семейни бюджети

Радостина Ангелова
Алфа Рисърч

Кризата повлия сериозно на празничните харчове на българите, връщайки посрещането на Коледа, Нова година и цялостното потребление до нивата от 2006-2007 г. Обратно на тенденциите в Западна Европа и САЩ у нас се увеличава  делът на хората, които няма да купуват подаръци за празниците  - от 20% в края на 2008 г., когато потребителската инерция все още беше силна, до 28% в края на настоящата година. Втората важна промяна е свързана с практичността на подаръците. Симптоматично е, че макар и с малко, спада делът на хората, които купуват подарък, заради самия подарък и неговата привлекателност, независимо дали близките им имат нужда от него. Повече българи ще изберат подаръците според нуждите на своето семейство и роднини. Друг важен симптом за снижаване на разходите по празниците е повишеното внимание към промоциите и намаленията. Покупките от промоция обаче, задължително са свързани с актуалните нужди на потребителите.
Може би поради намаляване на работата и служебните ангажименти, или поради търсене на по-изгодни цени и промоции, тази  година повече българи ще започнат приготовленията за празника по-отрано. С 10% е спаднал делът на хората, които оставят подготовката за последните дни преди Коледа и Нова година.
Кривата на спада обхваща не само намаляващия брой българи, които ще купят подаръци, но и общите разходи за тях. Ако през 2008 г. сме харчили средно по 100 лв. за подаръци, в края на 2009-та средната сума е 95 лв. На пръв поглед понижението не е значително, но трябва да се има предвид, че те се разпределят върху по-малката група на хора със средни и по-високи доходи, тъй като сега са отпаднали най-нискодоходните групи, които са купували по-малки подаръци.
Предвид малкия като цяло дял на българите, които пътуват в чужбина по време на новогодишните празници, спадът тук е чувствителен. С около една трета по-малко българи ще посрещнат Нова година в чужбина. През тази година пътуващите извън пределите на страната ще бъдат  около 85 000 (1.4% от българите). За сравнение през 2008 г. те са били около 120 000 или 2% от българите. Празнуването в заведение или курортен център също не е толкова разпространена практика сред българските домакинства. В заведение празнуват едва 7%, а в  курортен или SPA център - 1%. Дори и пътуващите в чужбина българи преобладаващо гостуват на свои роднини и посрещат празника в домашна обстановка.
Бюджетът за празнуване извън дома обаче търпи чувствителна промяна. През 2008 г. българите, които са празнували извън дома са похарчили средно по 166 лв. на човек, а сега планират да посрещнат празника средно със 130 лв. Най-големи разходи ще направят младите, които поставят силен акцент върху емоцията и празничната вечер. Това са и групите, които най-често ще празнуват извън дома, било то на гости, или в заведение. По-умерени в своите планове са хората на средна и по-висока възраст. Те ще останат в къщи и ще отделят два пъти по-малко средства (около 75-80 лв. на човек). За разлика от тях пътуващите в чужбина и планиращите да посрещнат новогодишните празници в курортен или SPA център ще отделят средно по около 450 лв. на човек.
Най-чувствително са спаднали обичайно по-големите бюджети за посрещане на нова година на частните собственици и свободните професии. Най-малка промяна е налице при служителите, които разчитат на константни доходи и планират да отделят само със 7 лв. по-малко от миналата година.
Цялостният анализ на празничното потребление показва една обща тенденция - намаляване на лукса (пътуване в чужбина, SPA курорти), и пренасочване на  разходите към  подаръци и  подготовка на празничната трапеза до нива близки до предходната година. 
Остава да се надяваме, че въпреки съкращенията  в празничните си бюджети, българите няма да намалят настроението и емоцията, с която посрещат Коледа и Нова година.

 

 



* Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка н в-к Дневник сред 1034 пълнолетни българи в цялата страна. 


 

Архив