Рисково начало за „политическия” отбор Първанов - Борисов

дата: Понеделник, 30 Юни 2008

Рисково начало за „политическия” отбор Първанов - Борисов


Геновева Петрова

Термометърът на обществено-политическия живот през юни достигна градуси значително над жегите, причинени от атмосферните температури. Поредица от събития - скандалите около футболния клуб ЦСКА и източването на „Кремиковци”, очакваният негативен доклад от Европейската комисия и продължаващото спиране на плащания по европейските програми, частичните местни избори в Сандански и Казанлък, придружени от поредната безскрупулна търговия на гласове, искрите между Дондуков 1 и 2 – нажежиха сериозно политическата обстановка. Подобно на феновете на ЦСКА (които продължават да подкрепят отбора, но бяха категорични в обвиненията си срещу ръководството му), обществената реакция към последните политически събития се отличава със запазване в общи линии на рейтинга на правителството, придружена обаче от изостряне на критиката към ключови участници в събитията.

Сред политическите фигури, инкасирали по-сериозни загуби, се откроява президентът Георги Първанов. За първи път от началото на втория му мандат, в който той встъпи с одобрение от 78%, доверието към него бележи по-значим отлив. Първоначално, след широко обсъждания президентски лов от месец март рейтингът му спадна рязко с почти 10 на сто. Публичната му активност през юни беше със заявка за сериозна, принципна критика към управлението, но в крайна сметка остави у обществото усещането, че премълчаните неща бяха повече от изказаните. И вместо да представи своята визия по значимите за страната перспективи в период на поредната криза в ЕС, което би подхождало на институционалната му позиция, президентът реагира нервно на злободневни коментари. В резултат, доверието в държавния глава отбеляза спад с още 4% и към края на месеца за първи път е в рамките на 64%. Той продължава да бъде най-одобряваната политическа фигура в държавата, но отчетливо губи доверието на икономически активните поколения в големите градове.

Двусмислените отношения между Бойко Борисов и президента, демонстрирани за  втори път през последните месеци, оказва отрицателен ефект и върху ГЕРБ. Подобно на държавния глава, партията на столичния кмет продължава да е лидер в политическите предпочитания на избирателите, но губи 3.5% от електоралния си потенциал. През юни подкрепата за ГЕРБ е в рамките на 23.2%, а разликата с основния му съперник БСП се свива до 6%.
Макар и с по-малки темпове в сравнение с последните месеци, социалистите също губят електорална подкрепа и в края на юни готовност да гласуват за тях заявяват 16.9% от общия брой избиратели в страната.
Както обикновено, ДПС поддържа неизменна подкрепа от близо 7 на сто - неподвластна на влиянието на текущите обществено-политически събития, нито на публичното разискване на проблема със законността на имотите на лидера му.
Отлив на електорална подкрепа регистрира и НДСВ. Ефектът от позициите на жълтите по вота на недоверие и по правителствените промени се оказа краткотраен и през юни електоралният им потенциал е около 1.8%.
Негативна е тенденцията през последните дни и при СДС. В рамките на няколко месеца сините се бяха установили като единствената политическа сила, която освен четирите водещи, би могла самостоятелно да извоюва парламентарно представителство. Скандалите след изключването на вече бившия парламентарен партньор от „Ред, законност, справедливост” обаче разклатиха крехката обществена подкрепа в партията, която в края на юни е 2.8%.

Почти незасегнати от напрежението през месеца остават Атака (6.1%), ДСБ (1.8%) и ВМРО (1.2%). Трите, иначе противопоставящи се една на друга, партии печелят позитиви поради една и съща причина. Под различна форма и с различна острота, важна роля в позицията на всяка от тях има патриотичната теза, която в ситуацията на висока неудовлетвореност от политическите партии и институции остава един от малкото мотивиращи подкрепа фактори.

Въпреки общите негативни тенденции, правителството успява да запази регистрираното преди месец равнище на обществено доверие, а някои негови членове бележат лек ръст в личния си рейтинг. 26% от избирателите имат положителна оценка за работата на кабинета, а 37% за дейността на премиера Сергей Станишев.
Министрите на културата Стефан Данаилов, на външните работи Ивайло Калфин и по европейските въпроси Гергана Грънчарова продължават да се припознават като най-успешните членове на кабинета. Към тяхната група през юни се присъединява и вицепремиерът Меглена Плугчиева, чиито усилия да наложи по-строг контрол върху усвояването на европейските фондове привличат подкрепата на избирателите. За един месец тя бележи ръст от 8.4 пункта и през юни индексът за дейността й достига до 9.7 пункта. Макар и в по-малка степен, положителна оценка за работата си през последния месец получават образователния министър Даниел Вълчев и вътрешния Михаил Миков.
Сериозните проблеми в икономически и финансов план обаче водят до нарастваща критика към дейността на финансовия министър Пламен Орешарски, икономическия Петър Димитров, здравния Евгений Желев, социалния Емилия Масларова.
Овладяването на ерозията в доверието към правителството през юни не може да бъде приемано като показател за стабилизиране на обществените нагласи.  Недоверието към управлението се запазва изключително високо, нараства натискът за ограничаване ръста на цените, подобряване на здравеопазването, борба с корупцията. През юни обществена критика в най-голяма степен акумулират президента, политическите партии и лидери. Ако обаче правителството не успее да овладее инфлацията и да спечели отново доверието на Брюксел, предотвратявайки злоупотребите със средства от евро фондовете рискува да предизвика още по-сериозно социално недоволство през следващите месеци.

* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 20 - 27 юни 2008 сред 1025 души.

Архив