Резервирано доверие към четвъртата власт

дата: Понеделник, 19 Май 2008

Резервирано доверие към четвъртата власт

Радостина Ангелова
Алфа Рисърч

Можем ли да си представим демократичните общества, свободата на словото, модерната публичност и плурализма без медии? Демократичният процес е неосъществим без изразяване и представяне на различни мнения пред широката общественост, без истински и оживени политически дебати по въпроси от общ интерес, които да помагат на хората да бъдат по-добре и по-пълно информирани  в процеса на участието им в демокрацията. Медиите са необходимо условие за гарантиране на свободното изразяване на мнения и идеи и ключова предпоставка за информиран граждански избор.
Дали обаче съвременните медии и публичност допринасят за по-доброто информиране на гражданите? Наличието на множество информационни канали, множество теми и говорители прави ефективността на информационните потоци сравнително ниска. Вместо да допринася за по-добра информираност, наличието на голямо количество новини кара хората да се чувстват слабо запознати и поражда дори глад за информация. Всяка пусната в употреба информация всъщност изглежда частична и недостатъчна. За гражданите винаги остава доза съмнение в нейната истинност и достоверност. Широката общественост е силно резервирана към информацията в публичното пространство и не възприема медиите безкритично като проводници на „чистата и обективна истина”. Поради многообразието от медии крайното доверие в тях е невъзможно, а крайното недоверие – нездравословно. Погледнато обаче в български контекст медиите функционират при сравнително благоприятен обществен климат- 76% от пълнолетните българи имат доверие в медиите „в известна степен”, едва 9% им вярват изцяло, а 14% - не им вярват.
Ако в основата на изграждане на медиите в началото на тяхното създаване много повече е стояла информацията, днес основната линия на правене на медии са образите и имиджите. Противно на фактите обаче, образите имат една много важна особеност- субективност. А зад всеки субективизъм стои подозрение в преднамерено влияние върху общественото мнение. Ето защо според 38% от широката публика по-голямата част от медиите манипулират широката общественост, а според 46% - само някои медии влияят преднамерено на своите зрители/читаели/слушатели. Подобни „подозрения” влияят негативно върху общественото доверие в медиите и като следствие минимизират ефекта от комуникацията. И докато медиите балансират в сложния пъзел от позиции и интереси, публиките търсят измежду 104 телевизии, 91 радиостанции, 404 вестника и своите „истини” и факти.

* Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч по поръчка на в-к Капитал сред 1018 пълнолетни българи в периода 15-28 Април 2008 г.

Архив