Развлечение или зависимост

дата: Събота, 28 Ноември 2009

Развлечение или зависимост

Радостина Ангелова
Алфа Рисърч

Ако има нещо, с което българите отчетливо свързват хазарта, то това не е толкова рискът да загубиш, колкото рискът да се пристрастиш. На това мнение са както хората, които не участват в хазартни игри, така и инцидентно докосващите се до тези развлечения. Макар и да възприемат негативно хазарта, една четвърт от българите се включват веднъж месечно в по-масовите хазартни игри (тото, лотария, Еврофутбол, медийни игри). В игри с по-тясно хазартен характер като Бинго, игри на игрални маси и игрални автомати, залагания върху спортни състезания и залагания в интернет участват редовно едва 1% от населението. Привлича ги възможността за големи печалби, възможността да се забавляват.
Освен с опасността от пристрастяване, в общественото съзнание, хазартът се свързва в много голяма степен с пране на пари, разпространение на наркотици и проституция. Именно преобладаващо негативните мнения за хазарта обаче, определят и общата нагласа за увеличаване на данъка върху този бранш и по-строго регулиране и ограничаване на развитието на тази дейност. Аргументите, че чрез хазартните игри в бюджета ще постъпят повече средства не се възприемат като достатъчно сериозен мотив срещу регулацията и контрола върху тези дейности. Напротив, очакванията са те да бъдат подложени на по-рестриктивен и ограничителен режим. Според едва 6% хазарта в България трябва да има максимално облекчен, свободен режим, 71% са на мнение, че хазартните игри трябва да бъдат много строго регулирани, със завишени изисквания към лицата и фирмите, които ги организират, а според 23% трябва да бъдат изцяло забранени.
Доста рестриктивно е отношението и към най-лесно достъпните хазартни игри (чрез интернет и чрез самостоятелно функциониращи терминални устройства). За тях категорично доминира мнението, че използването им трябва да става чрез регистрация на участниците (съответно 46% и 41%), или да бъде изцяло забранено (съответно 45% и 47%).
Едно от най-категоричните рестрикции, които общественото мнение подкрепя е забраната игралните зали да се намират на по-малко от 300 метра от училища. Тези нагласи са много силно повлияни от мнението, че хазартната дейност носи рискове за обществото и достъпът на млади хора до тях трябва да бъде минимизиран. Към момента обаче, едни от най-активните групи, участващи в  различни игри с хазартен характер са млади, учащи. Податливостта на тези групи е видима и от цялостното им (позитивно) отношение към хазартните дейности. Ето защо, именно техните родители подкрепят най-силно ограниченията и контрола на хазарта. Така чрез подкрепа на много големи рестрикции и данъчни увеличения, българите изразяват своята висока обществена чувствителност към хазарта, въпреки, че приемат като безобидни масовите игри със залози.

 




* Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч в периода 12-22 ноември 2009 г.

 

 

Архив