Разминаването между обществени нагласи и политически действия ограничава потенциалния десен вот

дата: Понеделник, 28 Февруари 2005
Геновева Петрова

Обединението на силно фрагментираното дясно пространство е една от най-актуалните теми през последните месеци, особено след поредицата от опити за реализирането му под различни формати и конфигурации.

Вярно е, че конкретните позиции на десните партии са важни за електоралната подкрепа в реалния вот. Но е вярно също, че потенциалът на десния вот не е автоматично следствие от предизборни послания и коалиции, а е до голяма степен обективно определен от социалната структура и обществените нагласи, които имат изключително силно влияние върху решението за гласуване.

Като цяло, приоритетите на българските избиратели ги поставят по-близо до лявата част на политическия спектър: 35 на сто от пълнолетните жители на страната застъпват тезата, че най-важно за бъдещото управление е да гарантира определено равнище на социална сигурност, други 26% акцентират върху поддържането на законност и ред. Приоритетите на дясната политика – постигане на икономическо развитие и растеж поставят на първо място 33% от пълнолетните българи.

На базата на оценката за политическите приоритети и заявената готовност за гласуване за десни партии, потенциалът на десните партии може да бъде определен в диапазона между 22% и 28% от общия брой гласоподаватели в страната. Това обаче е „идеалният” вариант – при положение, че всички гласове бъдат подадени и след това – реализирани, чрез прескачане на 4%-та бариера от съответните партии. Към момента едва ли можем да говорим за доближаване до това „идеално състояние”, тъй като противоречията между отделните представители в дясно не стимулират консолидирането на вота, а напротив – водят до допълнителното му свиване.

В началото на 2005 едва 9 на сто от избирателите изразяваха твърдо намерение да гласуват за широка дясна коалиция. Ситуацията в началото на февруари не е много по-различна. Мнението, че противоречията между десните партии се задълбочават и позициите им отслабват, доминира в съотношение 5:1 над оценката, че конфликтите се изглаждат и позициите им се стабилизират. Нещо повече, тази критичност е характерна в много по-голяма степен за десните симпатизанти, отколкото за привържениците на левите партии и негласуващите, които най-често не изразяват мнение по въпроса.



В резултат от предприетите в последно време действия десните партии са съумели да изгубят почти толкова привърженици, колкото са и привлекли - 13 на сто заявяват, че намеренията им да гласуват за десни партии са нараснали, а 17% твърдят обратното, че шансовете да ги подкрепят са намалели.



Както в началото на годината, така и през февруари, най-силна мобилизация за подкрепа на дясна коалиция заявяват симпатизантите на СДС и ДСБ - партиите, чиито лидери заеха противоположни позиции в периода на правителствената криза и продължават категорично да отказват сътрудничество помежду си. Разминаването между позициите на партийните лидери и приоритетите на симпатизантите им до момента не носи позитиви на дясното пространство. Електоралната картина в тази част на спектъра се запазва все така фрагментирана, а потенциалните десни гласоподаватели продължават да бъдат едни от най-слабо мотивираните за участие в изборите.

Няма основание да се смята, че при настоящата социална и икономическа ситуация в оставащите до изборите месеци избирателите от само себе си ще станат „по-десни”. Остава другата възможност – десните партии и техните лидери да покажат, че са способни на по-ефективни модели на политическо поведение от този на софийската „работеща коалиция”. (Ако ли пък не, ползата ще бъде за идиоматичния език, в който до „българска работа” съвсем наскоро можем да очакваме да се появи и изразът „работеща коалиция”).


Данните от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 1 – 6 февруари 2005 г.

Архив