Различните Българии

дата: Понеделник, 17 Юли 2006
Радостина Ангелова

Освен година на евентуалното дългоочаквано членство в Европейския съюз, 2007 е година и на местни избори. Конкретната жизнена среда, възприемана не само физически, но и като възможности и перспективи, е основната призма, през която избирателите щe оценяват управляващите.
Ако направим един териториален разрез на българското общество, ще видим, че дистанциите между различните типове населени места са не само твърде големи, но и често увеличаващи се. Тази тенденция неминуемо определя и нарастващата миграция към големите градове. Оценките за възможностите за образование, намиране на работа, постигане на висок материален стандарт и развлечения са в пъти по-високи в София и големите градове (Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград) в сравнение с другите областни градове, малките градове и селата. Ако в столицата 78% смятат, че в населеното място, в което живеят имат сравнително големи възможности за по-добро образование, в големите областни центрове този отговор се посочва от 61%, а в по-малките, необластните градове и селата това мнение “пада” съответно до 22%, 4% и 2%. Високият материален стандарт също остава „затворен” предимно в големите градски центрове. Наличието на възможности за по-добро заплащане посочват 49% от софиянци, 34% от жителите на големите градове и едва 1-3% от хората в останалите областни градове, малките градове и селата. От гледна точка на възможностите за бизнес и работа повечето областни центрове приличат на малките (необластни) градове. Изключение правят отново 5 големи града - Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград. Като сравнително големи оценяват възможностите за бизнес 41% от софиянци, 29% от жителите на петте големи града и едва 1-3% от тези в останалите населени места. Здравните услуги също не са с еднакво качество по цялата територия на страната. Ако в София почти всеки втори посочва, че има сравнително големи възможности да получи добри здравни услуги и едва 10 на сто смятат, че тези възможности са малки, в големите областни градове това съотношение е 17%:31%, а в останалите населени места варира от 2%:57% в по-малките областни центрове, 3%:64% в малките градове и 2%:75% в селата.
Един друг модус на социалния живот също се променя съществено по оста „център-периферия”. Става въпрос за възможностите за развлечения, които в София определят като големи 63%, в големите областни центрове - 55%, в останалите този процент пада на 10%, а в малките градове и селата е едва 2 на сто.
Това, в което оценките на жителите на различните типове населени места са сходни, е възможността за спокоен живот.
Не е тайна, че отдалечавайки се от столицата възможностите за услуги, доходи и развитие намаляват, по-важното е обаче какви усилия за привличане на инвестиции и оживяване на селището полагат местните и централни власти. Защото очакванията на гражданите са предимно в социалната и икономическа сфера – повишаване на жизнения стандарт, откриване на работни места, по-добро здравеопазване. И ако сега, по-добрите възможности, които големите градски центрове предлагат, привличат голяма час от активните българи, твърде скоро, ако темповете на миграция се запазят, е вероятно да възникнат сериозни проблеми с инфраструктурата: жилища, транспорт, места за паркиране и пр., които да се превърнат в съществен негатив в тези населени места.























Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч сред 1114 души по поръчка на в-к Капитал.

Архив