Представите на българина за свободата

дата: Сряда, 31 Май 2006
Радостина Ангелова

Вглеждането в обществените представи за такива общочовешки ценности като свобода не може да бъде от пределно общи позиции. Свободата винаги се проявява в конкретни форми и поражда определени практики, съобразно културно-историческата специфика и социалния контекст. В зависимост от социалната среда, формите на свобода и границите на тяхното осъществяване, от една страна, и представите за свобода, от друга, взаимно се определят и си влияят.
Настъпилите промени в българския социално-икономически живот през последните години определят съществено обществените представи за свободата. Преходът след 1989 г. отключват напълно нови възможности за „упражняване” на различните свободи, а с напредването на демократичните промени се променят в голяма степен и обществените представи за свободата.
За шест години, от 2000 до 2006 г., възможностите за изразяване на мнение увеличават силно своята обществена значимост в представите на хората за свобода. Свободата на медиите запазва своята тежест, но в същото време преминава по-напред в подредбата на възприятията за свобода. Тези промени съвсем не са случайни – с възможността не просто за „потребяване” на различни медии, но и превръщането на аудиторията в субект на медийно конструиране, „свободата” на отделния индивид и реалното му участие в медийния и публичен живот става обозримо по-практикувана. Това, което се налага като нови форми на изразяване на свобода на мнение са: излизането от официалното политическо и институционално говорене и все по-честото представяне на гледните токи на различни групи от широката общественост, активна публичност посредством телефон на зрителите, интернет, форумите и интерактивни пространства.
Едновременно с нарастване „тежестта” на определени свободи, някои представи за свободата започват да губят място. Страхът за материално оцеляване като ограничител на свободата намалява над два пъти своята тежест в мисловните схеми на широката общественост. Икономическата стабилизация и относителна предвидимост на социалния живот изтласква страхът и респективно свободата от този страх от обществените представи. Колкото по-слаба е заплахата, толкова по-малко значима е свободата от нея.
Свободата за избор на управляващи, макар и с малко, отстъпва по-назад в йерархията. Ако през 2000 г. тя е била посочвана от 38% днес за нея се сещат 33% от българите. Отслабване на ролята на дадена свобода се определя предимно от възможностите и „облагите”, които тя носи за всеки един индивид. Именно поради факта, че политиката става все по-малко съществена за отделния човек тази свобода бива и твърде слабо ценена.
Тук обаче възниква въпросът, доколко тези толкова ценени форми на свобода биват действително отстоявани и реално “упражнявани”. И доколко тяхното отстояване е въпрос на свободни действия от страна на отделните субекти или се определя от структурни характеристики на типа социалност. И дали тези форми на свобода не са толкова ценени тъкмо защото са постигнати твърде отскоро и тяхното съществуване се чувства като крехко и непостоянно, а опасността от загубата им се осъзнава като напълно реална възможност. Ето защо съществува необходимост от постоянно възпроизвеждане на различните форми и практики свързани със свободата. Защото дори и за общества с дългогодишни демократични традиции, свободата не е нещо веднъж завинаги дадено и неотменно. Още повече, че в България липсва онзи ценностен пласт, който би пораждал отстояването на различни свободи и непрекъснатото им възпроизвеждане.




Данните са от национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч в периода 8-15 Май 2006 г.

Архив