Правото на пола или равноправие на половете

дата: Сряда, 24 Април 2002
Геновева Петрова

Според публикации в чуждата преса, случаите на осъдени за полова дискриминация работодатели в Съединените щати и Западна Европа зачестяват. Към настоящия момент, едно от всяко пет граждански дела в американските съдилища касае подобни случаи, докато преди десет години съотношението е било едно към двадесет. Още един любопитен факт от американската практика: повече от сто застрахователни компании отвъд океана предлагат застраховка, покриваща разходите по свързани с дискриминация (вкл. полова) дела, вреди и споразумения.
България тепърва започва да усеща "Що е то някой да се оплаква от полова или дискриминация на работното място?".

Миналата година жена от Пловдив заведе дело за нанесени морални вреди от рекламата на Загорка. През тази седмица парламентът отхвърли първия опит за законово регламентиране на равенството между половете в лицето на "Законопроекта за равните възможности на жените и мъжете".

Доколко българското общество осъзнава нуждата от поставяне на този проблем у нас? За мнозина от пълнолетните българи обявите за работа съдържат дискриминация. С уговорката, че това мнение се споделя главно от пострадалите от подобни ограничения (т.е. фактът, че малко хора я мислят като проблем не значи, че не съществува). Най-често забелязвана е възрастовата дискриминация - 83%. Далеч по-нисък е делът на анкетираните, според които обявите поставят някого в неизгодно положение поради неговия пол (38%), етническа принадлежност (21%) или физическо здраве (18%). Любопитен е и фактът, че изискването за образование (45%) се смята не за условие за изпълнението на определена длъжност, а за много "по-дискриминиращ" фактор, отколкото горните характеристики.



Ако се съсредоточим върху равноправието на половете, най-голяма част от българите са на мнение, че то е налице в образованието (71%). Семейството е следващата сфера, където според 61% жените имат шанс да се доказват наравно с половинките си. 55% са на мнение, че възможностите са изравнени в бизнеса, 54% - в медиите и 48% - в политиката.

Важен момент в оценката на равните шансове е мнението за уменията на жените да се реализират пълноценно в съответните сфери. Сравнението между двата въпроса показва, че най-голяма част от българите смятат жените за способни да се изявят в семейството (77%) и образованието (70%). Мненията за възможностите им да се справят в бизнес, медии и политика съвпада с това за шансовете, които им се предоставят.

Равноправието на половете все още не се възприема като болезнен социален проблем в България. Показателно е, че мнението на жените по поставените въпроси е идентично с това на мъжете.



Българското общество, и особено жените, все още нямат ясна представа какво е полова дискриминация - откъде произтича и какво означава тя. Често актове, които в Западна Европа или САЩ биха се възприели като ограничаване на правата вследствие на пола, у нас се смятат за съответстващи на моралните норми. Малцина знаят трябва ли (и как) да реагират в подобна ситуация.

Още по-малка яснота има по въпроса необходимо ли е законово регламентиране на тези взаимоотношения. Затова на този етап дело за нанесени морални щети от реклама в България изглежда смешно за мнозина, докато на Запад се приема за сериозен правен казус и се залага в основите на юридическата практика.



Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през март 2002 г.

Архив