Повишен обществен интерес към политическите събития

дата: Четвъртък, 22 Май 2008

Повишен обществен интерес към политическите събития


Геновева Петрова

Ако през март ключова характеристика на обществено-политическия живот бяха скандалите, то периода от април и началото на май може да бъде обобщен като месец на политическата активност – вот на недоверие, кадрови и структурни промени в правителството, заявка за радикални промени и завои в управлението, превръщане на най-голямата опозиционна парламентарна група в политическа партия. Реакцията към всички тези събития не е така бурна, както към скандалите от предишния месец. „Гърмът” от тях обаче отеква в повишен обществен интерес и по-категорични оценки за поведението на политическите субекти.

Април е първият месец от началото на годината, през който ерозията на обществено доверие в правителството загуби остротата си. Налице е дори лек ръст от 2%, който го връща в границите на установените през март 21% - 23%. Оценката за дейността на премиера Сергей Станишев също се подобрява от 39% до 41%. Отношението към премиера и правителството е съпроводено от противоположна динамика в нагласите на отделните социални групи, която е индикатор за консолидиране на политическите симпатии. Ръст в положителните оценки за правителството и премиера е налице сред традиционно ляво ориентираните социални слоеве – жителите в по-малките населени места, възрастните поколения, пенсионерите, упражняващите ръчен труд. И обратно, сред жителите на големите градски центрове, квалифицираните служители, развиващите собствен бизнес, високо доходните групи (от които опозиционните партии черпят най-висока подкрепа) е налице съществен отлив на доверие.
Противоречивите нагласи на отделните електорални групи обуславят и силно поляризираните очаквания за резултата от обявените промени в управлението. Така например, 48% очакват, че ангажиментите в сферите на социалната политика и здравеопазването ще се реализират. Също толкова са на мнение, че това е нереалистично обещание. Очакванията за провеждане на реална реформа в МВР и съдебната система се разпределят също в съотношение 46%:49%, за постигане на синхрон и съгласувани действия в управлението 42%:54%.
Въпреки запазващото се високо равнище на критичност, обществото е склонно да даде първоначален кредит на доверие на новоназначените министри, към които, макар и с малко, положителните оценки преобладават. Разбираемо над 80% от хората се въздържат на този етап да дадат мнение за вътрешния министър Михаил Миков, за министъра по еврофондовете Меглена Плугчиева, на отбраната Николай Цонев, на земеделието Валери Цветанов и на здравеопазването Евгений Желев, поради скорошното им встъпване на тези постове. Склонни да изразят позиция за работата им са най-вече твърдите партийни симпатизанти на излъчилите ги партии, в резултат на което новите министри са едни от малкото представители на кабинета с положителни стойности в индекса за дейността им. Изключение с отрицателния си индекс прави единствено здравният министър Евгений Желев, което се дължи на изключително високата степен на критичност към състоянието на здравеопазването в страната.
Както и през последните месеци министърът на културата Стефан Данаилов, на външните работи Ивайло Калфин, по европейските въпроси Гергана Грънчарова заемат водещите позиции сред колегите си по степен на одобрение за дейността им. Положителен е и индексът за дейността на министъра на държавната администрация Николай Василев.
Обществените нагласи към всички останали стари членове на кабинета обаче се отличават с ръст на отрицателните оценки. Продължаващите разкрития за злоупотреби с усвояването на средства по еврофондовете, концесията за автомагистрала Тракия, острите критики, с предупреждения за налагане на санкции от Европейската комисия позиционират в групата на министрите, които се справят неуспешно с дейността си финансовия Пламен Орешарски (-3.4), регионалния Асен Гагаузов (-8.9), транспортния Петър Мутафчиев (-8.1), министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров (-5.0). Неяснотата около въвеждането на матурите води до значителен ръст на критичността за дейността на просветния министър Даниел Вълчев, по-висок дори от периода на учителската стачка през миналата година.
Най-силно критикувана продължава да бъде дейността на министрите на извънредните ситуации Емел Етем и на труда и социалната политика Емилия Масларова. От година насам те заемат позициите на най-неодобряваните членове на кабинета и респективно - обществените очаквания за кадрови промени в състава му бяха пряко свързани с тези ведомства. Промените в приоритетите на управлението са важни, но недостатъчни за повишаване на доверието към него, когато новите политики биват оставяни в ръцете на политици, акумулирали силно обществено недоволство.

ГЕРБ продължава да заема водещи позиции в електоралните предпочитания на избирателите през последния месец. Готови да дадат гласа си за партията са 26.5%, предимно младите до средни възрастови поколения, жители на градските центрове, хора със среден до висок социално-материален статус. Партията на столичния кмет също пострада от скандалите през март, загубвайки 7% от общото одобрение, а през последния месец положителното отношение спада още от 50% до 48%. Двете на пръв поглед противоречащи си тенденции са индикатор за неустойчивостта на подкрепата за ГЕРБ. С други думи, политическата активизация до момента в по-голяма степен консолидира противниците, отколкото привържениците на ГЕРБ.
Отношението към БСП показва обратна зависимост. Въпреки всички проблеми, за момента социалистите успяват да успокоят електората си и в резултат запазват електорална подкрепа от 17.3%. В общото доверие към партията е налице дори леко подобрение (32%).
ДПС продължава да се откроява като електорално най-ефективната партия. Независимо от всички негативни събития, свързани с правителството и високата критичност към ролята на Движението, то има твърдата подкрепа на 6.8% от избирателите, която е близо до предела на общото й одобрение от 10%.
Поведението на НДСВ по време на кризата със скандалите в МВР получава  одобрение от избирателите и има лек електорален ефект. Готовност да гласуват за жълтите заявяват 2.8% от общия брой избиратели, а общото доверие се запазва около 14%.
В ситуацията на правителствена криза и промени, парламентарните опозиционни партии успяват да консолидират, макар и ограничените си по обем привърженици. Общото доверие към Атака се подобрява леко до 16 на сто, а електоралната й подкрепа е 5.7% от общия брой избиратели. Аналогична е динамиката в отношението към СДС и ДСБ. Готовност да гласуват за СДС имат 3.0% от избирателите, а за ДСБ – 1.6%. Общото доверие за СДС е в рамките на 13%, а за ДСБ – 9%.
Сплотяване на привържениците през последния месец отбелязва и ВМРО. Лансирането на инициативи като задължителното гласуване и намаляване на възрастта за гласуване от 16г. срещат все още ограничена, но силна по характер подкрепа. Активността на ВМРО повишава общото доверие в партията, което достига до 21% и я нарежда на трето място след ГЕРБ и БСП по степен на обществено одобрение. Електоралният потенциал на „воеводите” (1.5%) е все още далеч под тези нива, но също е с тенденция към лек ръст.
Стартът на най-новата политическа партия БНД, създадена от излезлите от НДСВ народни представители започва с 0.9% електорален потенциал и 7% положително отношение от страна на избирателите. Поради скорошното си установяване на политическата сцена значителен дял от избирателите все още не са в състояние да определят отношението си към нея.

Политическите събития от последния месец могат да се определят като неформален старт на предизборната кампания за бъдещите парламентарни избори, особено като се има предвид, че те предизвикаха динамика в обществените нагласи не само към институциите, но и към политическите партии. За последните остава предизвикателството да поддържат лоялността на симпатизантите си на равнище, което да ги задържи в тяхната орбита. Защото именно високата мобилност на българския избирател непосредствено преди изборите, остава една от най-съществените му и най-плашещи партиите характеристики.

* Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 30 април - 12 май 2008 сред 1023 души.

Архив