Поляризирана оценка за мандата и шансове за алтернативните участници на старта на кампанията

дата: Понеделник, 01 Октомври 2007

Поляризирана оценка за мандата и шансове за алтернативните участници на старта на кампанията

Геновева Петрова,
Алфа Рисърч

Преди дни бе даден официалния старт на кампанията Местни избори 2007. Събитие, което прави все по-актуални въпросите “Как стартират кандидатите? “Кой, как и къде ще спечели?”, “Кои ще са победителите и кои загубилите?”, “Какъв ще е политическият пейзаж след изборите?”
Коментарите по тези теми обаче би трябвало да имат за отправна точка не само на електоралните нагласи на избирателите към момента, а и на две други ключови характеристики – продължението на тенденциите от 2003г. за разрояване на политическото представителство в общините и оценката на гражданите за изтичащия мандат на местните власти.
Изборите преди четири години приключиха с 54 на сто преизбрани кметове, непропорционално по-ниска от националното представителство тежест на управляващите партии в местните парламенти и значителен дял от мандатите в общинските съвети, получени от различни варианти на местни листи и независими кандидати.
Четири години по-късно средното равнище на удовлетвореност от дейността на избраните тогава местни власти е умерено позитивно. В оценката за работата на общинските кметове в съотношение 57%:46% одобрението доминира над неодобрението. Мнозинството от българските граждани са на мнение, че има значителен напредък в подобряване цялостния облик и атмосфера в общините и превръщането им в добро място за живеене и работа. Същевременно, общините все още изостават в осигуряването на перспективи за развитие и по-добър жизнен стандарт за гражданите си. В резултат позицията по въпроса дали е по-добре общината да има нов кмет или да се преизберат действащите към момента е силно поляризирана. На общо равнище за страната, желанието за избор на нов кмет (54%) доминира над предпочитанието да остане същия (46%).
Разбира се, общата за страната тенденция не може да се прилага еднозначно във всички общини. Така например, сред жителите на столицата преобладава нагласата за преизбиране на действащия кмет. Респективно, Бойко Борисов влиза в кампанията със значителна преднина пред конкурентите си.
Обратно, сред жителите на областните центрове в различна степен надделява желанието за избор на нов кмет. Което обаче не изключва напълно възможността част от действащите да запазят местата си. Общините със силни, алтернативни на статуквото кандидатури (например Бургас, Благоевград) имат всички шансове да се сдобият с нови градоначалници. В други обаче, където липсват такива (като например Велико Търново), настоящите кметове могат да бъдат преизбрани въпреки неудовлетвореността на гражданите от управлението им.
В по-малките общини надделява предпочитанието към подкрепа на действащите кметове, като на места достига до равнища от 70% - 80%. Като се има предвид, че близо 180 от всички 264 общини са с население под 20 хиляди души и попадат в категорията “малки” и през тази година може да се очаква значителен дял преизбрани кметове.

За разлика от кметския вот, в изборите за общински съвет се очертава тенденция към съществени промени – както поради силната критичност на гражданите към дейността им, така поради пробива на нови партии и въвеждането на нови правила за разпределение на мандатите.
Един от феномените на изборите от 2003 г. бе успехът на регионални и местни листи. Той често бива пропускан в постелекторалните анализи и коментари, които се съсредоточават предимно върху резултата на национално представените партии. Предвид локалния им характер, влиянието на местните листи не може да бъде оценено извън рамките на общността. В контекста на предстоящия след изборите мандат на местните власти обаче, то трябва да бъде вземано предвид.
Преди четири години 40 на сто от подадените гласове и една трета от мандатите са за независими общински съветници и листи, различни от тези на традиционните партии. Изследванията дават основание да се очаква възпроизвеждане на същата тенденция и през тази година. Месец преди изборите заявената готовност за подкрепа на местни листи и независими кандидати е около 15 на сто средно за страната и нараства обратно пропорционално на големината на общината.
Въведената общинска избирателна квота ще повлияе сериозно върху разпределението на мандатите в общинските съвети. Тя обаче ще се отрази в значително по-голяма степен на независимите кандидати за съветници и традиционните партии с по-ограничен електорален потенциал, отколкото на локалните участници.
Местните листи се очертават като основен конкурент на ГЕРБ и БСП – партиите с най-висока подкрепа в национален мащаб, но и най-уязвими на местно равнище. Добри позиции, макар и не равномерно разпределени в цялата страна, имат ДПС и Атака. Влиянието на десните партии и НДСВ е ограничено до рамките на твърдите им привърженици в национален мащаб, но все още има отделни общини, където запазват позиции.

На старта на кампанията между 38 и 40 на сто от избирателите в страната заявяват намерение да гласуват на 28 октомври. Подобно и на други тенденции, проявяващи се  на местните избори, активността няма да бъде еднаква във всички общини. В общини, където има силни алтернативи на сегашните управляващи е възможно да е над средната за страната. По-висока активност се очаква и в общините със силни позиции на ДПС. Обратно, в общините, където няма силна конкуренция на действащите местни власти, активността по всяка вероятност ще остане ниска.
Електоралните нагласи на избирателите очертават интересна битка в някои от големите градове. В Пловдив, след оттеглянето на кмета Иван Чомаков и отказа на бизнесмена Георги Гергов да се включи в надпреварата, предпочитанията на избирателите се ориентират силно в подкрепа на издигнатия от ВМРО и ГЕРБ кандидат Славчо Атанасов. Като негови преки конкуренти на този етап се очертават кандидатите на БСП Захари Георгиев и на СДС – Николай Караиванов, които влизат в кампанията с относително равностойни позиции, но все още твърде далеч от Атанасов.
Напрегната надпревара се очертава в Бургас, където с висока степен на  вероятност се очертава втори тур. В началото на кампанията водещи позиции има кандидатът на ГЕРБ Димитър Николов, но до момента няма яснота с кого ще се яви на балотаж. С близки позиции и респективно шансове да стигнат до втори тур, в кампанията влизат действащия кмет Йоан Костадинов и кандидатът на една от местните бизнес партии Ваклин Стойновски. С по-малък, но силно мотивиран електорат разполага и кандидатът на Атака Валери Симеонов.
Във Варна действащият кмет Кирил Йорданов стартира с висока подкрепа, но все още не е ясно дали десните избиратели ще се консолидират около една от представените в тази част на спектъра кандидатури (на Димо Гяуров, подкрепен от десните партии и НДСВ, или на Свилен Крайчев от ГЕРБ). Консолидирането около едната кандидатура намалява шансовете на Кирил Йорданов и обратно – разпръскването на гласове между двамата кандидати би било от полза за действащия кмет.
В Благоевград, където има силна нагласа за избор на нов кмет, главният въпрос е дали балотажът ще се разиграе само в лявото политическо пространство, или някой от позиционираните в дясно кандидати ще се класира за него.
Нагласите в София също говорят за интересна надпревара. Бойко Борисов влиза в кампанията със сериозен аванс пред съперниците си, а като преки негови конкуренти се очертават десния кандидат Мартин Заимов и представителя на БСП Бриго Аспарухов. Мартин Заимов влиза в надпреварата с лека преднина пред Бриго Аспарухов, като и на двамата им предстои сериозна работа по мотивиране на партийните електорати.

 

 

Архив