Подкрепа за регистрацията на трудовите договори, очакване за намаляване на осигуровките

дата: Понеделник, 17 Март 2003
Боряна Димитрова

Въвеждането на минимални осигурителни прагове и задължителната регистрация на трудовите договори в НОИ бяха сред най-оспорваните инициативи в пакета от мерки на Министерството на труда и социалната политика за насърчаване на заетостта и изваждането на сивата икономика "на светло". Официално оповестените преди седмица данни от НОИ сочат обаче, че от началото на годината са регистрирани 228 000 нови трудови договора, а през февруари са събрани 27 млн.лв. повече приходи, отколкото през януари - безспорно окуражителна статистика за икономическия ефект до този момент. Доколкото обаче една от най-честите критики към тези мерки беше за чисто административния им характер, не по-маловажен тук е въпросът, как се приемат те от хората, непосредствено засегнати от тях. Защото добре известно е, че едно управленско решение може да има дългосрочен ефект само, ако се ползва с достатъчна обществена подкрепа.



Точно тук резултатите са изключително интересни. Противно на предварителните очаквания на икономисти и на публично лансираните опасения, 67% от пълнолетното население, 79% от работещите и 76% от частните собственици са на мнение, че "задължителната регистрация на трудовите договори в НОИ" е полезна мярка. Доминиращо позитивно е отношението и към втория акцент в този процес - въвеждането на минимални осигурителни прагове. Общото одобрение за него е 59%, като сред заетите то достига 69%, а сред частните собственици - 53%. Съвършено очевидно, наложилата се в началния етап от формирането на пазарно стопанство в България практика на двойните стандарти в заплащането и осигуряването, не е била предпочитаният модел за мнозинството от българите. Просто, той е действал или поради липса на решимост да бъде преодоляна инерцията, или поради факта, че малцината заинтересовани от него са отстоявали прекалено шумно своите позиции.

Би било погрешно обаче, ако обществената подкрепа за регламентирането на трудовите договори се изтълкува еднозначно като липса на проблеми в тази област. Сред най-значимите пречки пред развитието на своя бизнес, мениджърите продължават да сочат данъчно-осигурителната тежест, а становищата за това "има ли смисъл човек да внася пълния размер на осигуровките?" остават твърде поляризирани - 33% "да" срещу 22% "не". Особено значими са разликите сред работещите в държавния и частния сектор. Докато в първия, мненията по този въпрос се разпределят в съотношение 64%:23% в полза на внасянето на пълния размер на осигуровките, то във втория, позициите са почти изравнени (46%:43%), което ясно дефинира проблема за частния бизнес.



В този смисъл, ако поетият от министър Шулева ангажимент по-високата събираемост на вноските да доведе до тяхното намаляване, бъде реализиран, това би било следващата важна стъпка към нормализирането на пазара. И не на последно място, би изпратило към бизнеса много важното послание, че държавата се ориентира от използване на честните предприемачи, за запушване на дупките в бюджета, към защита на техните интереси за по-добър бизнес климат и лоялна конкуренция.


Данните са от национално представително проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 5-15 февруари 2002г. Анкетирани са по домовете им 1100 пълнолетни граждани чрез пряко стандартизирано интервю.

Архив